Ти пък кой си без тъпото ти радио?

Част от журналистическото образование, пък и възпитание, е да се научиш да използваш така свободата си, че не само ти да се чувстваш доволен от нея. Не и само аудитория ти. А и работодателите ти, колкото и да е неприятно.
Постепенно идва времето, когато средното поколение - отличници на БНР си отиват, за да дадат път на младите. Закономерно и нормално явление. Част от възпитаниците на Школата-БНР направиха прилични действащи частни радиостанции. Други все още конкурентоспособно делят мегдан с младите гласове. Но малко от тях успяха да обяснят на новите си колеги какво се иска от тях в професията. И започнаха все по-често да избухват недоразумения, високомерно отбягвани от пресата като частни частнически дрязги. Проблемът обаче е изключително сериозен и едва ли трябва да чакаме да стане практика и в БНР, за да му обърнем внимание.
Новите радиостанции се препълниха с млади хора. Най-малките дори не са минавали през етапа "слушане на БНР". Те са деца на българския вариант на пазарна икономика и разбират по друг начин "правенето" на радио. В това само по себе си няма нищо лошо. Те са със самочувствието, че по радиото може да се говори всичко. Свободно. Нали са гледали радиоживотното Харолд Стърн, който в Америка си прави каквото си иска. Защо и те да не могат? Кой е пък този, който да им забрани едно или друго? След като шефовете им са от онова време, дето-май-казват едва-ли-не са говорели, мълчейки по радиото. Могат ли "такива" да са авторитет за тях-носителите на свободата на словото? Мъчни въпроси, на които никой не иска да отговаря.
Разкрепостяването и даването на микрофон на всеки, който го е пожелал, вече не носи еуфорията от началото. Сега този "Всеки" се опъва, когато се опитват да му кажат, че има някакви граници за поведение. И стават едни "дребни неща", отлетели в ефира без последствия.
Преди няколко месеца многофункционалният Игор Марковски каза какво лошо мисли за колегите си и за радиото, в което работи. По същото това радио - "Витоша". Главата му не отлетя заради нелоялност към медиата, нито пък колегите благодариха за отношението към екипа. След това радиозвездата Кембъла наговори разни работи за шефовете си, пак от ефира на радиото, в което работи - "Експрес". И неговият глас продължава да звучи. Радио "Алма Матер" също се записа в този списък с предаването си "Повече от абсурд". Обаче отиде крачка напред - свали от микрофон двамата водещи.
Сигурно и в трите случая е имало предистория, "довела" журналистите до тези унизителни за всички сцени. Но така нито се решават проблемите с работодателя, нито се дава Истината на слушателя. Всеки обича да позлослови в някаква степен, дори само за да се защити. Вкарана в ефира, тази вербална агресивност обаче се обръща срещу този, който я демонстрира. Неговият образ се разрушава и демонизира, колкото и да ни е симпатичен. Радиото е по-силно от него, а и слушателят санкционира свободомислието му. Логиката "Аз съм велик, слушайте мен, а не тъпото им радио" води до отговора "Ти пък кой си без тъпото ти радио, че да те слушам". Санкцията на слушателя трябва да бъде институционализирана с работодателска санкция. Иначе такива истории ще се повтарят до безкрай. И журналистиката ни ще си остане "сезонна работа" за младежи със самочувствие.

Вяра Ангелова