Шаранът и неговият критик

След внезапното, но очаквано заледяване на кабелните телевизии, а зимата в това отношение едва сега започва и все по-малко абонати се задават за платено пързаляне по тях, държавните писти-канали на практика отново ще монополизират тази дейност. Нищо чудно в скоро време да издъхне и телевизия "7 дни" и критиката към държавата напълно да изчезне, защото и сега по останалите канали тя е повече от замряла, или просто стърже в някакви откъслечни партийни изказвания - напълно безнадеждни политически, излизащи от едни пределно втръснали нам носители, за да хванат дикиш. Дори "Хъшове", които като че ли бяха постигнали "двоен дикиш" при телевизионерите частници, обявиха своето съвсем непосредствено напускане. Така или иначе, с тях едни от зрителите се чувстваха направо добре, а други никак - и не заради проблеми с тяхната упорита сатирична критичност към управляващите, смелостта, гражданското чувство и пр., а поради най-често примитивното естество на смеха им. Но както пък те биха казали: в такава страна живеем, с такива хора, такава сатира правим, а и "примитивното" е толкова необятна категория. В неделното си предаване по Никулден хъшовете изглеждаха доста по-енергични отколкото напоследък, но пък и без особено отчаяние. Както се очакваше, завършиха с вярната, народна любов на Чинтулов. Този път "мълчанието на егенетата" бе заменено с това на шараните, което вероятно стана основната грешка на сатириците. В числото на "егенетата" влизахме всички; неговата вътрешна уютност можеше да се излее и във външна сплотеност; тя обединяваше без партиен признак, докато метафората с измамените никулденски шарани бе хвърлена като че ли срещу определен електорат, а освен това тя е в състояние да произведе наистина чувство на обида. По-нисшата фаза на сравнение са мекотелите и насекомите. Дано все пак не стигнат до тях. Дано не показват повече "реклами", като тази с вестник "Демокрация". И да се надяваме нещо да стане, та сбогуването на хъшовете с публиката да бъде толкова арменско, че да се осъществи поне след 2000-та година, която ще посрещнат заедно с комитета по нейното посрещане и дори ще му изнесат концерт, ще ги покажат по телевизията и ще ги напишат по вестниците.
А иначе пред управляващите стои сложната задача да култивират в себе си и своето обкръжение търпимост спрямо критиката в медиите, дори несправедливата, дори обидната. Трябва да се изпълнят като истински християндемократи с християнското търпение, че обидите и несправедливостите имат свойството да се завръщат там, откъдето са излезли. Макар винаги да съществуват изключения от правилото, защото ето на, прасето не вади нож по Коледа, но от нож умира. Така обаче правилото отново се потвърждава, защото става дума само за прасето.

Ромео Попилиев
Хъшове - едно неясно чувство за вина, Вера Джамбазова
Кой се страухва от смеха, Генчо Гайтанджиев
Декларация за цензурата в музиката, Клер Леви