Декларация на ИКОМОС
по случай 50-ата годишнина на
Всеобщата декларация за правата на човека


Събрани в Стокхолм, комитетите на ИКОМОС подчертават значението на Всеобщата декларация за правата на човека, чиято 50-та годишнина се чества понастоящем. Едно от правата на човека, утвърдени от Декларацията, е и правото на всяка личност да участва свободно в културния живот на обществото.
Отчитайки незаменимия характер на осезаемото и неосезаемото наследство и заплахите, на които то е изложено в един постоянно променящ се свят, ИКОМОС утвърждава - като допълнение към законите и конвенциите, отнасящи се до опазването на културните ценности, - че правото на културно наследство е неразделна част от правата на човека. Това право не може да съществува без отговорностите, които произтичат от него за индивидите и обществата, както и за институциите и държавите. Да поемем тези отговорности днес, означава да защитим правата на бъдещите поколения.
Правото на респект към автентичните свидетелства, съдържащи се в наследството, като израз на културната идентичност на личността в лоното на голямото човешко семейство;
Правото на по-добро познаване на собственото и чуждото наследство;
Правото на добро използване на наследството;
Правото на участие във вземането на решенията, отнасящи се до наследството и до културните стойности, на които то е носител;
Правото на личността да се обединява с други лица за защитата и изявата на наследството.
Това са правата, чието спазване според ИКОМОС е от изключително значение за опазването и обогатяването на културното разнообразие в света.
Тези права предполагат усилия за опознаването, оценката и поддържането на наследството. Те налагат да се усъвършенства и спазва рамката на действие. Те изискват стратегии за развитие и равнопоставено партньорство между обществото, частния сектор и индивидите, за да се хармонизират различните интереси по отношение на наследството и да се съгласуват сферите на Развитието и Опазването. Те призовават към международно сътрудничество в контекста на конвенции, законодателства и други мерки, което да се ръководи преди всичко от духа на тези права.
Това са и отговорностите, които всички - индивидуално или колективно - споделят, както ние споделяме богатството на паметта, запазена по този начин за днешния и утрешния ден в духа на едно устойчиво развитие в служба на Човека.

Стокхолм, 11 септември 1998