Дебатът предстои...
Семинарът по проблемите на българската култура съществува по-малко от година. Това е постоянно действаща формация, изградена на основа на студенти от трети до пети курс на специалност културология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Същевременно семинарът е гражданско обединение. Той е отворен за студенти от други висши училища и сродни специалности и колеги от висшите училища по изкуствата. Освен това семинарът привлича творци-професионалисти от сферите на културата, от висшето образование и науката. Трета група са действащите мениджъри в различните области на културата, науката и висшето образование, както и политици и администратори, ангажирани с тези проблеми, от всички нива - от централната законодателна и изпълнителна власт до областните и общински управи. Четвърта група са представители на организациите от Третия сектор, които работят в сферата на културата.
Семинарът е отворена структура. Той разработва изследователски, културмениджърски и културполитически проекти, като за всеки проект привлича нужните специалисти или кооптира специалисти, които предлагат подобни проекти.

Националният дебат. 30 ноември - 1 декември. Четири заседания. Три определени теми: 1.Цели, принципи и законови рамки на националната културна политика в периода на преход. 2.Управление и финансиране на културата. 3.Национална културна идентичност и европейска интеграция. Кръгли маси по: музика и танц; театър; изобразително изкуство, музеи и галерии; кино. От 18 до 18,30 часа на 1 декември - закриване на националния дебат за културна политика.
Докладчиците са определени. От кого? Списъкът на поканените е определен. Същият въпрос.
Семинарът очакваше организирането на национален дебат и въпреки това случайно научи за "мероприятието" в НДК
два дни преди провеждането му. Мероприятието бе обявено предварително в един-единствен вестник.
Няколко дни след дебата Семинарът по проблеми на българската култура започна изследване, което цели да установи какъв обществен и професионален отзвук има националният дебат за културна политика. До приключването на този текст резултатите са следните: нито един от интервюираните частни галеристи не е знаел предварително за дебата. 19 от 20-те галеристи обаче заявяват, че биха отишли, ако бяха поканени. С театрите положението е същото: 100% от интервюираните директори на държавни театри са знаели за дебата и 100% от интервюираните мениджъри на частни театри за пръв път чуват, че е имало такъв дебат. Изследването продължава.

Листът.Участниците в семинара бяха принудени спешно и буквално за една нощ да подготвят информационен лист. В него бяха заложени факти, отнасящи се до националния дебат, както и критични позиции спрямо организацията на мероприятието.

"Конфликтът": позиции и интреси. Семинарът не целеше конфликт. Информационният лист заявяваше позиция, съзвучна с целите на дебата, както и провокация за дебат. Това, че разпространеният лист се възприе от другата страна като предизвикване на конфликт, трябва да бъде обяснено. Нашето обяснение е следното:
Първо. Така организиран, националният дебат включва една-единствена позиция - на културполитиците и културадминистрацията в централната изпълнителна и в законодателната власт.
Като отчитаме, че това е една от твърде важните възможни позиции, ние мислим, че пренебрегването на позициите на творците, на мениджърите, на разпространителите и на потребителите на културни продукти, води до непълнота на дебата, което не позволява формирането на концепция за национална културна политика.
Второ. Националният дебат не беше предшестван от съответна медиина кампания, което според нас е задължително. Седмица или две преди мероприятието в електронните и останалите масмедии следваше да се появят материали, които да запознаят с проблематиката и целите на дебата. Би било разумно месец
преди мероприятието то да е анонсирано в масмедиите и по други начини, така че желаещите да участват в него да имат възможност да се заявят.
Трето. По време на провеждането на дебата масмедиите трябваше да бъдат ангажирани с неговото всестранно отразяване, да го разширят с допълнителни мнения вътре в неговата аудитория и извън нея.
Ако всичко това беше направено, щеше да бъде избягната едностранчивостта на дебата. Присъстващите в аудиторията творци и културмениджъри с единични изключения бяха хора, които работят в държавно субсидирани институции. Поради това те не представляват независими позиции. Що се отнася до позицията на потребителите, то тя не присъстваше в дебата.

Пазар на субсидиите.Ако един български творец има проект за културен продукт, макар и във вид на прототип и ако той тръгне към реализация и потърси ресурси, ще се окаже в трудно положение. Дори ако намери своя културмениджър, те двамата ще попаднат при монополиста, който държи ресурсите. Такъв монополист е съответният Център към Министерството на културата, който разпределя субсидиите. Шансът на твореца и на неговия мениджър да реализират продукта е минимален. На формиращия се пазар на културни продукти у нас стои един-единствен субект, който разполага с ресурсите за реализация на български продукти, и множество субекти, които поддържат реализацията на продукти от чужди творци.
Във всички структурни елементи пазарът на културни продукти е аналогичен със стопанския пазар. Има само едно важно различие: на мястото на пазара на кредити стои пазарът на субсидии. Производителят на културни продукти у нас не може да ползва кредити по ред причини. Първо, нашият пазар е малък и културният продукт само по изключение може да реализира печалба, достатъчна за разширено възпроизводство и съответно позволяваща ползване и възвръщане на кредит. Второ, за повечето от сферите на културно производство пазарните инфраструктури не са изградени. Трето, липсват инфраструктури за излизане на външни пазари.

Фондовете 1: пряко и косвено субсидиране. В проектозакона за култура се предвижда формирането на фонд "Култура", чийто управителен съвет се оглавява от министъра на културата. С този си статут фондът не се различава от съществуващите начини за разпределяне на пряката субсидия. Нещо повече, това е стъпка назад, доколкото в този фонд средствата ще трябва да се разпределят между различните сфери и след това - във всяка от тях. Счита се, че това ще става по "обективни критерии". Но възможни ли са такива критерии?
По вкоренен рефлекс винаги се гледа към прякото субсидиране, към онзи дял от брутния вътрешен продукт, който се отделя за култура в поредния Закон за бюджета. В същото време се говори за привличането на допълнителни ресурси, за смесено финансиране, като че ли парите на общините не влизат в консолидирания бюджет.
Говори се и за привличане на ресурси от стопански сфери и от свободни частни предприемачи. За да стане това обаче, трябва да бъдат създадени условия чрез законовата уредба за косвено финансиране на културата.
Стопанските субекти, били те държавни или частни фирми, трябва да имат гарантиран интерес и оттам възможност да инвестират в културата. Това може да стане или със специален закон за спонсорството и дарителството, който да внесе поправки в съответния корпус данъчни закони, или тези поправки да бъдат внесени без специален закон.
Другият доказан механизъм в чуждата практика е въвеждането на квоти за национална културна продукция, задължителни за разпространителите и търговците на културни продукти. В новия закон за радиото и телевизията такива квоти не фигурират. Такива квоти не са въведени и за търговците на дискове, на книги и т. н. Липсва и нормативна база за отчисления от съответните продажби, особено на чужди културни продукти на българския пазар.
Там, където има законова уредба, като например Закона за авторското право, липсват съответни инфраструктури, които да осигурят действието на нормите.

Фондовете 2: непосилната мечта. Дори да допуснем, че културадминистрацията действително реши да направи реални стъпки за оттегляне от разпределението на ресурсите, то доброто й намерение ще увисне във въздуха.
Днес в България независими обществени фондове не могат да бъдат създадени.
Законът за лицата и семействата е един типичен разрешителен закон, според който всичко, което не е разрешено, е забранено. Същото може да се каже за множеството други закони, засягащи не само сферата на културата. Ако законодателството не е застроено върху принципа "всичко, което не е забранено, е разрешено", дори нашият семинар е невъзможен.
Семинарът не е регистриран по Закона за лицата и семействата и няма такива намерения. Участниците в него смятат, че този режим на регистрация спъва изграждането на структурите на гражданското общество в България и на тези, свързани с формиране и провеждане на определена културна политика.
При съществуващото положение централната и местна администрация са с вързани ръце. Техният монопол при разпределението на ресурсите по културни проекти ги прави волю или неволю цензури на културната продукция.
Фондовият плурализъм е задължителен за изграждането на какъвто и да е пазар на културни продукти. Това се отнася както за шанса на твореца и на културмениджъра за реализацията на проекти и продукти, така и за шанса да се акумулират средства не само от преките субсидии, идващи от държавата или от местното самоуправление, но и от стопанските субекти, от свободните частни предприемачи. Частният предприемач, дори и да има желание и възможност за инвестиции в културата, не би ги направил, ако трябва да ги насочи към държавен фонд.
Фондовият плурализъм снема и проблема за търсенето на обективни критерии за оценка на продуктите или проектите за тях. Такива обективни критерии обективно са невъзможни. Едно произведение на изкуството не може да бъде оценявано по друг начин, освен от признат и избран експерт, който дори да
експлицира критериите си за оценка действа по формулата "това е стойностно, защото ми харесва, а онова не е стойностно, защото не ми харесва". Важното е "реферите" да бъдат повече от един, да бъдат едно достатъчно множество, като по този начин се умножават възможностите за всеки един творец и за всеки един мениджър.
Такъв плурализъм е налице в най-развития в България пазар на културни продукти - в сферата на книгата. На това пазарно място наред с българския монополист НЦК стоят множество чужди инвеститори,
като Френския културен институт, Гьоте институт, Американски институт, Британски съвет, Полски, Чешки, Словашки, Унгарски и Руски културен институт, Център за изкуства "Сорос" и някои програми на ЕС. Но този плурализъм е частичен, защото тези програми (с изключение на Сорос център) са ангажирани почти само с преводна литература от съответните национални езици.
Дебатът предстои...


За Семинара по проблемите на българската култура:
Анна Топалова, Маргарита Радева, Георги Тодоров,
Илия Василев, Любен Попов, Юрий Вълковски


На участниците в националния дебат за културна политика неочаквано бе раздаден позив. Чието съдържание и тон рязко контрастираха с дебата и тоналността в залата. Публикуваме го. Заедно със самопредставяне и допълнителни разсъждения на авторите му.