Макс Вебер
в един свят на промяна

Уникална международна научна конференция под наслов "Рационалност и легитимност в един свят на промяна", посветена на творчеството на големия социолог Макс Вебер, се състоя на 28, 29 и 30 ноември 1998 година в конгресния център на хотел "Родина". За три дни София събра световно известни учени сред най-добрите Веберови изследователи. Дори само споменаването на участниците прояснява защо определянето на конференцията като голямо събитие в българския научен и културен живот не е пресилено: Пол Рикьор, Волфганг Момзен, Волфганг Шлухтер, Хайнц Висман, Хинерк Брунс, Йорн Рюзен, Ханс-Клаус Койл, Филип Рено, Катрин Колио-Телен, Петер-Улрих Мерц-Бенц, Хедвиг-Шмид Глинцер, Жан-Марк Тета, а от българска страна - Ивайло Знеполски, Георги Фотев, Румен Даскалов, Кольо Коев, Димитър Денков, Александър Кьосев, Стилиян Йотов, Деян Деянов. Форумът се превърна от възможен в действителен благодарение на организационните усилия на фондация "Дом на науките за човека и обществото", София, Kulturwissenschafliches Institut im Wissenschaftszentrum Nordhein-Westfalen (от Есен), Ecole des Hautes Etudes en Science Sociales (Париж), благодарение и на финансовата подкрепа на фондация "Отворено общество", вестникарска група "България ООД" и фондация "Даймлер Бенц" при Съюза на фондациите за немска наука. Подобни големи форуми стават традиция за фондация "Дом на науките за човека и обществото" - помнят се конференцията, посветена на Франсоа Фюре, и "Миналото на една илюзия", конференцията, посветена на Пол Рикьор през 1997 година, в проект е конференция през 1999 година с участието на Юрген Хабермас.

Защо беше избран Вебер, на какво се дължи този нестихващ интерес към работите на един мислител, творил на границата на последните две столетия? С какво и дали Вебер е актуален? Отговорът не е в смайващите като обем, тематичен обхват и фактологично съдържание научни трудове, които Вебер е оставил, а в начина, по който той поставя фундаменталните въпроси на социалното и културното развитие на човечеството, разработвайки същевременно адекватна на предмета си методология. Например, когато се опитва да разбере спецификата на западния рационален капитализъм и по-общо рационализацията (една основна негова тема); когато се опитва да разбере съдбата на модерния човек, осъден да бъде въвлечен в прогреса, в движението към "стоманената клетка на бъдещето", или когато непрекъснато напомня, че социалните науки трябва да са ценностно неутрални.
Забележителен беше опитът на конференцията да обхване най-широк кръг от проблеми: категориалният апарат на Вебер и методологията на "идеалните типове", теорията за модерността, за религията, етиката, политиката, икономическата му теория, концептуалната мощ на Веберовите категории при обясняването на по-късните промени, включително в посткомунистическите общества. Един от основните въпроси, който неслучайно пронизваше докладите и дискусиите, беше за ценностите и практическата рационалност. Защото, от една страна, Вебер напълно приема възможността за теоретична, научна обективност, но, от друга, той отхвърля мисълта, че практическите въпроси се регулират от истината. Напротив, според него те са свързани с върховен избор между ценности - ценности, които са несъвместими и субективни. В модерната ситуация, след "смъртта на Бога", но с много богове, с война между различните богове, човек не може да не бъде политеист в сферата на действието "в света". Той се ръководи от етиката на отговорността, а не от етиката на убеждението, на вярата - аз ще постигна целите си, ако ще и светът да загине. Но човек
няма гаранция, че делата му - а не вярата, както казва Лутер - ще го спасят. Затова в един от докладите на известния френски политически философ Филип Рено, Вебер беше наречен политеистичен протестант, беше доказано неговото телеологическо в крайна сметка обосноваване на морала - душата на модерния демократ е подчинена на душата на вярващия християнин. И в други доклади звучеше мисълъта за Вебер като религиозен, като не-модерен мислител. Разбира се, това беше само една от нишките на интерпретация в доста широката гама от тълкувания на Вебер като наистина модерен учен, направени в четири заседания и една кръгла маса.
Първото заседание беше посветено на Веберовата методология. Петер-Улрих Мерц-Бенц (Цюрих) обсъди неговото схващане за разликата между "науките за духа" и "науките за природата", между обяснението и разбирането; отношенията между Рикерт и Вебер.
Въпросът за ценностите и научното познание беше поставен в доклада на директора на института по социология, автор на една от първите български книги върху
методологията на Вебер, Георги Фотев. Как в тоталността на живота се съдържат различни хетерогенни сфери, до какво води несъизмеримостта между ценностните редове, какво представлява радикалната отделеност на битието на учения и битието на човека и защо ценностната преценка не е задача на научното познание? Ханс-Клаус Койл свърза тезата на Вебер за свободната от ценности наука с критическия потенциал на мислителите от Франкфуртската школа (и най-вече Хабермас) и с тяхната критика на Просвещението, на просвещенския разум.
Особен ракурс към Макс Вебер беше избран в доклада на Димитър Денков. Той проблематизира самата идея за свободно от ценности мислене и показа, че и в най-теоретическите части на Веберовото творчество властват до-теоретически очевидности. В определението на социалното действие като смислово ориентирано към другия, "другият" с мисли като враг, а врагът в европейската мисъл е фонът-фундамент на всяка ценностна йерархия.
Второто заседание на "високата" среща беше посветено на Веберовата концепция
за модерността. Тук доминираха българските доклади, различни по стилистика от немските, макар и не по-малко компетентни. Румен Даскалов, който е превел и писал немалко за Вебер, интерпретира (на базата на своя интересен опит) срещата с Вебер на източноевропейските интелектуалци и положи някои от неговите конструкции като мащаб за комунистическите и посткомунистическите реалности - тезите за бюрокрацията като форма на легално господство, капитализъм, национализъм.
Различен беше опитът (също така преводач и изследовател на Вебер) и подходът на Кольо Коев. Той проблематизира всекидневието, от което следва проясняването на позициите на самия изследовател по отношение на изследвания предмет; разгледа начина, по който Вебер третира някои от категориите на тогавашната икономическа наука като релевантни на разбирането на всекидневния живот.
Деян Деянов в доклада си "Будийо и Вебер: кодификация и формална рационалност", след обсъждането на ключовите тези за рационализирането и кодифицирането на живота, направи критика на модерността. "Стоманената клетка на бъдещето" в едно не-Веберово време бяха анализирани през възгледа за отказ от идеологията на прогресизма, възглед за "позитивно разбран регрес".
Александър Кьосев интересно и актуално анализира "разомагьосания свят"
и рационалността на модерността през неочаквано разкрилата се актуалност на Новалис и романтическата Европа.
Какви са границите на рационализацията - този въпрос беше централен за известния на българската интелектуална общност Хайнц Висман, специалист по херменевтиката в теоретически и практически смисъл (в практически, доколкото философът работи едновременно в Хайделберг и Париж, а и ръководи многогодишния българо-френски семинар с Ecole des Hautes Etudes).
Третото заседание беше на тема "Символният модернизъм: религия и етика", една централна за Веберовата социология проблематика, доколкото, интересувайки се от смисловата страна на човешкото действие, той достига до фундаменталните връзки на религиозните и моралните символни системи със структурирането на
определен социален ред. Високия тон на дискусиите зададе един от най-добрите познавачи на Веберовите текстове, хайделбергският професор Волфганг Шлухтер. Той направи детайлен съпоставителен анализ на Веберовите трудове по социология на религията и обясни различните им акценти (Акцентът в "Протестантската етика и духът на капитализма" върху смисловата страна на капитализма, върху влиянието на религиозните идеи, върху институциите, различава този труд от "Стопанската етика на световните религии", където се акцентира и върху обратното влияние.)
Ивайло Знеполски направи богата панорама на проблемите от пост-Веберовия дебат върху интелектуалците, като се опита да разбере т. нар. интелектуално поле, особените отношения на културата и политиката чрез Веберовите идеи за интелектуалното поле и тезите на френската социологическа школа на Пиер Бурдийо.
Пол Рикьор предложи виртуозна текстуална демонстрация на Веберовите разбирания за типовете социално действие и типовете господство, легалното, традиционното и харизматичното; за неговите тълкувания на отношенията между господство, легитимност и вяра предизвикаха бурни дебати.
Филип Рено показа, че делото на Вебер не принадлежи само на социологията, на историята на социалните науки, а и на моралната философия. Анализирайки
отношението между "етиката на убеждението" и "етиката на отговорността", именно той твърдеше, че Вебер е политеистичен протестант: политеистичен, защото Вебер приема множествеността на разлчните ценностни редове в модерността, протестант, защото има изострено отношение към суетата на светските дела, към суетата на света...
"Икономика и политика" беше темата на четвъртото заседание. То се откри с мощното слово на Волфганг Момзен, който на базата на новоиздавани ръкописи и незвестни на широката публика текстове на Вебер направи преглед на възгледите му за икономическата рационалност, националната икономическа политика, политическата рационалност.
Катрин Колио-Телен се интересуваше от т. нар. практическа рационалност и затова анализира рационалността на правото според Вебер и Хабермас, общия и различния начин, по който двамата теоретици поставят този проблем. Вебер е влиял на централната хипотеза на критическата теория на Хабермас, според която промените на етическото съзнание, на етоса, не само предшестват трансформациите на институциите, но и ги причиняват.
Стилиян Йотов също разгледа рационализацията на правото и педантично проследи връзките и различията между Вебер и немския теоретик на правото Ханс Келзен.
Хинерк Брунс анализира факторите за рационализирането на икономическото действие и постави на дискусия въпроса защо Вебер, въпреки че много се цитира, не се интегрира достатъчно в подхода на икономическата социология. Брунс постави и още един предизвикателен въпрос - дали няколко години преди стогодишния юбилей на "Протестантската етика и духът на капитализма" социалните науки са по-добре въоръжени теоретически, отколкото в началото на века.
Последното заседание беше кръгла маса на тема "Макс Вебер и посткомунистическите реалности в Източна Европа". Дискутираха се множество въпроси на прехода към модерно общество, към формално рационализиране на живота, трудностите, обусловени от липсата на "адекватен" етос, на модерен смислов свят, обусловени от дългата традиция на господство, което, макар и да е било легитимно, не е било легално (не е било легално във Веберовия смисъл, а вероятно е било по-близко до идеалния тип господство, който той разглежда като "харизматично"). Диалогът на кръглата маса беше труден и на моменти невъзможен, защото ставаше дума за различни езици (и в най-буквалния смисъл на думата) и за различни традиции, за хетерогенни компетентности и хетерогенни аудитории, за изследователи от поне четири различни държави, от различни поколения изследователи и от различни дисциплини... Разбира се, тези трудности не са дефекти на конференцията, а по-скоро ефекти, съпровождащи всяко общуване, търсещо полето на съизмеримост на гледните точки в така трудното поле на голямата наука. И на истинската духовност.

Белослава Горанова
студентка по социология, III курс