Здравка Олекова и Любомир Йорданов - един художнически дует, който от десетилетия вълнува и изненадва с благородното си "надбягване" към сърцата на зрителите. Артистичните им светове отново пулсират в особена, критична близост в галерия "Натали".
Здравка Олекова превръща първичната сила на древния като човечеството материал - глината - в пластическа материя, изпълнена с цветя, светлина, пеперуди... В нея цветът е магичното прераждане на земното и първичното в изящно. Баграта при Олекова не е в глазурата, а се носи от самия материал. В изпалените на бисквит (безглазурно) или с плътността на ангобата пана цветът живее с пастелната мекота на охрите или оливнозелените, припламва в кармин, проблясващ като скъпоценен камък, а другаде се "лее" пищно с разточителната багреност на късната пролет. Пред конкретността на образите отпреди години сега Здравка Олекова предпочита загадъчната поетична недоизказаност. Сякаш любопитството към детайла, присъщо на младостта, отстъпва място на зрелия поглед, търсещ мъдрост и трайност с езика на изкуството.
Поетичната радост от света е точката на максимално сближаване с творчеството на съпруга й Любомир Йорданов. Макар формално ефирността на графиките му да е антипод на керамичната материалност. В своите пътешествия през стилове и
епохи своеобразните любомировски коне сякаш гонят идеала от древна Елада през Ренесанса до наши дни. В сегашната експозиция цветни графики, в които се усеща пърхането на пеперуда, смутила свенливата крехкост на полско цвете, са представени редом с дискретното могъщество на монохромни листове с образи на човеци-богове. Завихрени сякаш в обща орбита с поетичния свят на Здравка Олекова...

Ирина Аврамова