Ливанско присъствие

Във връзка с националния празник на Ливан под патронажа на Негово превъзходителство посланик Хюсеин Мусауи миналия четвъртък беше организирано честване на ливанския поет Амин Рихани в НДК. Стана дипломатическа традиция ливанското присъствие в България да се свързва с културата, по-конкретно с поезията. Посланикът напомни на слушателите, че стиховете на поетите лауреати от поетичните състезания в миналото са били избродирвани със златни нишки и окачвани по стените на Кааба в Мека. Миналата година бяхме свидетели на честване на световноизвестния поет, публицист и патриот Джубран Халил Джубран.
И в двата случая главен двигател и изпълнител на (почти) всички роли беше неотразимата Мая Ценова - преводач, преподавател, филолог-арабист. Както миналата година, така и сега, тя изнесе моноспектакъл, към който официалните речи и приветствия бяха само увертюра. Въпреки географската близост и тесните връзки с арабите в миналото на Османската империя и преди нея, днешните българи имат много смътна представа за традиционните арабски ценности и богатата им литературна традиция. Благодарение на Мая Ценова за първи път българи можаха да уловят неподозираната мелодичност и звучност на арабския език. Мая изчурулика няколко куплета, в които придихателното "х" беше едва ли не гласна буква.
В продължение на час сто и тридесет души слушаха, без да шукнат поезия и сведения за поетите, които преди превода на Мая Ценова и Спас Николов на "Пророка" (издателство "Лаков Прес", 1995) и други стихове на Джубран, бяха неизвестни у нас. Вниманието на публиката беше приковано от това, че Мая Ценова избира ключови фрази от творчеството на поети, които са актуални тук и сега. Рихани: "Най-ценен е трудът, който свързва доброто от миналото с надеждата за бъдещето". По-кратка и
точна програма за интелектуалците от всички времена едва ли може да се измисли. Благодарим, Мая, от такива неща има нужда.

Павел Попов