Геометрия на цвят и звук

Макар изкуството на Цанко Панов да е оценявано и да има своите отличия, то не се налага агресивно и неговият автор стои встрани от борбата за непременно привличане на вниманието. Въпреки това индивидуалността на живописно-пластическия му стил винаги се запомня с една деликатност и вътрешна логика в искреното търсене на опорните точки на духа.
Цанко Панов откри в галерията на "Раковски" 125 своята поредна самостоятелна изложба, която според мен е негово постижение и бележи развитие на творческите му идеи. Концептуализираният подход при изграждане на експозицията личи в съотношението на творбите към пространството. Образното въздействие се постига с ритъма и неголемият им брой като внушение за безспорно единство дава цялостното организиране на средата.
Експозицията се състои от непознати творби - графика и живопис, които са сериозно промислени и формулирани от самия автор като "геометрия на цвят и звук". В тях Цанко Панов следва досегашните си търсения, но подходът е изкристализирал към нова дълбочина в интерпретацията на материала. Продължена е мисловно-аналитичната линия на едно синкретично изкуство, в което е усложнена изразността на музикалните и изобразителните произведения. При "геометрия на звука" неслучайно след Вивалди, сега художникът се спира върху Дебюси и Стравински - композитори, които са работили върху специфичния изразен репертоар на различните изкуства и са съотнасяли творчеството си с него. Ритмична полифония, интервална конструкция, хармонична мелодика - това е същността, която Цанко Панов търси при транскрипцията от звук в цвят. В работата, посветена на Андрей Букурещлиев, е използвана специфичната графичност на нотната му партитура, която, както и в други творби, е вплетена на колажен принцип в архитектониката на живописната материя. Тя е върху програмното произведение на композитора "Archipels", в което интерпретаторското начало е заложено като единствена възможност за изпълнение и вариациите на формата с инцидентни детайли са от основно значение за разбирането на това творчество. Цанко Панов обаче не натоварва изкуството си с излишна умозрителност и изключителна рационалност. В същността на неговия емоционално-образен свят има стремеж към сливане на звуковите и цветовите впечатления, към предаване на нюансите на емоцията и търсене на общи съдържателни въздействия. В това отношение е показателна голямоформатната картина по Шьонберг - един от тези, които в началото на ХХ в. целенасочено търсят пътища за общо развитие на видовете изкуства.
Като цяло подходът е сходен и при "геометрия на цвета" - произведения с колажирани народни тъкани - покривки и килими, чиято орнаментика е вплетена в изчистени, уравновесени, богатофактурни композиции.
Графичният цикъл "Jazz" е зареден с емоционална страст, но в контекста на експозицията разполагането му има значение не само за възприемането му като цяло. Структурната фиксирана последователност отразява нещо съществено - определя насока в развитието на идеята. Той като че ли е опит за преодоляване на изразните елементи по отношение на конкретното разгръщане във времето. Отделните части се обединяват от авторовата мисловност и всички те представляват "варианти" на една тема. Асоциативните връзки при Цанко Панов са дълбоко субективни, но те разкриват един художник, отворен и към друг тип авторство, който чрез вътрешната си връзка с него създава образност, която трудно бихме сбъркали с друга.

Деница Данчева