До редакцията на вестник Култура

Уважаема редакция,
В брой 46 от 20 ноември т. г. е поместен текстът на Юлиана Методиева "Обсесиите на един светец", по който съм длъжен да направя едно уточнение. Оприказвайки творчеството и политическите изяви на Димитър Коруджиев, авторката използва като довод за внушенията си присъждането на наградата "Паница" за журналистика - 1994 година. Цитирам: "Още по-красноречив жест за вкуса и целите на синия елит е наградата "Паница" за 1994 година. Златният фонд на БНР пази запис от връчването на наградата на писателя Коруджиев. То е предшествано от бурни и продължителни ръкопляскания (съзнателно употребявам клишето). Председателят на фондацията "Паница" (?) произнася следните думи: "...силно въздействащите върху читателя със своя език, благородни и емоционално написани, тези есета са зов за пробуждане на човешкото у нас".
Думите, произнесени от председателя на фондация "Свободна и демократична България" и наистина запазени в Златния фонд на БНР, обаче са следните: "Кратката творба на господин Коруджиев има силно въздействие върху читателя. Със своя език, благородно емоционален тон и зов за събуждане на човешкото у нас, статията напълно съответства на изискванията, записани в статута на журналистическите награди "Паница".
Моля ви преценете как "статията" се е превърнала в "тези есета", как в изречението единственото число се е променило в множествено, откъде се е появило определението "благородно написани". Опасявам се, че на Юлиана Методиева е било по-удобно да внуши на читателя
, че Димитър Коруджиев е отличен за редовно публикуваните от него есета в "Демокрация", а не за едно-единствено произведение, което между другото е получило максимално високия брой точки от журито. Тази малка интелектуална непочтеност за жалост е достатъчна да породи съмнения и за останалия текст на "Обсесиите...".
И още едно пояснение. Нито председателят на комисията, нито пишещият тези редове са членове на журито на конкурса и изобщо не присъстват на неговото заседание. Тогава уверена ли е госпожа Методиева, че хора като Тончо Жечев, Георги Величков, бившият зам.-главен редактор на "Работническо дело" Валери Запрянов, Агоп Мелконян, Георги Фотев са толкова лесно склонни да правят "красноречиви жестове за вкуса и целите на синия елит".

Георги Данаилов



Бел. ред.: Едва ли посочената по-горе малка неточност в текста на Юлиана Методиева може радикално да промени неговия смисъл. А и не това награждаване е "основният довод за внушенията" на авторката, както твърди г-Данаилов. По-същественото е, че самият г-н Данаилов намира начин деликатно да се дистанцира от Коруджиевата есеистична поредица, като изрично подчертава, че наградата е присъдена само на един (да се надяваме най-безобидния) образец.