Принцесата на цирка -
едно тъй дълго отсъствие

Раздвоен между мюзикъла и класическата оперета, Държавният музикален театър "Стефан Македонски " продължава да поддържа и едната, и другата линия в репертоара си, а това неизбежно води до известни стилови взаимопрониквания. В най-новата постановка на театъра - "Принцесата на цирка" от Калман, която се появява след 38-годишно отсъствие от афиша, режисьорът Светозар Донев (стартирал в професията през 1960 г. с постановката на същата творба) се стреми да динамизира жанра и да се отърве от либретните щампи на неокласическата виенска оперета. За целта той смело реже с голямата ножица цялото трето действие, вследствие на което от спектакъла отпада и цяла една роля, тази на графиня Шлумбергер, изпълнявана някога блестящо от легендарната Мими Балканска. Вследствие на тази операция драматургичната кулминация от финала на второ действие увисва в театралното пространство. Последвалият епилог оставя у зрителя впечатление, че лентата е била скъсана и залепена, след като от нея са били изрязани стотина метра, или че от книгата, която чете, липсват трийсетина страници. Спестени за публиката са всички тези тривиални според режисьора обяснения кой кой е и всички тези терзания на младата графиня, която пред скуката на аристократичното безделие предпочита да избере жизнения, пъстър и весел свят на цирка. Разбираемо е желанието на режисьора да се освободи от тази класическа драматургична опашка, но все пак опашката можеше да бъде скъсена, а не изцяло отрязана. Изпитвали сме многократно досадата на тези уж случайни срещи на героите във фоайето на някой луксозен хотел, но не и в случаите, когато им е вдъхван сценичен живот. Самият Донев твърди, че навремето зрителите идвали специално за трето действие, за да се насладят на изкуството на Мими Балканска. Изводът за това как може да бъде оправдана една театрална материя сам се налага.
Може би Донев, този опитен режисьор, който с "Принцесата на цирка" осъществява 32-ото си заглавие на сцената на Музикалния театър, е съобразил, че романтичната двойка трудно ще
задържи вниманието на зрителя в още едно цяло действие, тъй като и в предходните две носителите на голямата романтична любов - Мистър Хикс (Марио Николов) и графиня Сузана де Гранвил (Добрина Икономова) се държаха плахо, като току-що излезли от пансион за благородни девици. Техните любовни обяснения, лишени от страст и текст, бяха сковани от необясним страх от докосване, вследствие на което влюбените пазеха помежду си дистанция, измерваща се с почти цялата ширина на сцената. Така двамата изпълнители зачеркнаха чрез неизявената си изява романтико-драматичната страна на спектакъла.
Затова пък постановката компенсира с великолепието на субретно-комедийните моменти и атрактивните, искрящи циркови сцени, поверени на балетната трупа на театъра и оформени хореографски с много театрално въображение от талантливата млада примабалерина на театъра Антоанета Алексиева - постановчик на танците. А в комедийните сцени и Светозар Донев, безспорен познавач на жанра, плува в свои води значително по-успешно. Пък и има насреща си великолепни артисти. Един Пиер на Александър Мутафчийски може да бъде образец за всички "тайни агенти" и секретари-интриганти от театралната и оперната сцена. Този млад актьор умее да изработва образа в детайли, да поддържа в него характерното, да акцентира върху комичното, използвайки всяка възможност, която театралната ситуация му предлага. Интригантската природа на барон Шатоньоф, съчетана с известна доза глуповатост, е пресъздадена живо и с ярка комедийност от Свилен Тонев. Искрящ от добро настроение
, веселие и радост от живота е Тони на Георги Динев, актьор, който умее да поднесе оперетния акцент в преходите от говор към пеене и танц предизвикателно и завладяващо. Той е отличен танцьор и също толкова отличен партньор. До него достойно разгръща субретния си талант Катерина Тупарова в ролята на цирковата актриса Мейбъл.
Сценографията на опитната и талантлива художничка Евгения Раева опроверга думите й, изречени минути преди спектакъла, че едно пластично решение не е в зависимост от наличните пари. Възможно е хроническият недоимък в театрите ни днес да е довел изтъкнатата наша сценографка до подобна заблуда; тъй като бедността (постановката струва само 10 милиона лева) бе оставила отпечатъка си върху евтиния, комбиниран от стари наличности и няколко десетки метъра новозакупен плат декор. Бедността прозираше и в евтините костюми на солистите и в още по-евтините дрехи, с които бе облечен хорът. Възможностите на талантливата сценографка блеснаха единствено в костюмите на цирковите артисти и пищните тоалети за
танците от второ действие - очевидно по-голямата сума от десетте милиона е била съсредоточена тук.
Маститото присъствие на диригента Руслан Райчев се усещаше в стабилното поведение на музикалните номера, в отработените със солистите преходи от говор към пеене, в контрастното съпоставяне на лирика и динамика в субретните сцени, както и в площадната атрактивност на музиката, съпътстваща цирковите артисти.
В "Принцесата на цирка" от сцената изплува още един генерален за театъра проблем - този с подмладяването
му. "Оперетата е изкуство на младостта" - правилно констатира проф. Светозар Донев, но докато стореното в тази насока при солистичния състав е очевидно и вече дава своите плодове, то сред хористите нещата изглеждат твърде песимистични: 90% от хористите са пред пенсия, а между неоспоримата максима за младостта на оперетното изкуство и трудовото ни законодателство е заплетен сложен възел от художествено-социално-правни въпроси. Добре би било проф. Донев, вече в качеството си на директор на Музикалния театър, да разреже този възел с онази голяма ножица, с която доста безмилостно бе отрязал цялото трето действие на Калмановата творба. Но какво пък - има си и своите предимства: публиката ще се прибере у дома си с цял час по-рано. А това не е без значение в зимните вечери.

Румяна Апостолова