Тук има нещо

Любопитно би било да узнаем дали Клод Леви-Строс се е зарадвал на българския подарък за своята деветдесетгодишнина. Защото нали все пак той беше казал в един разговор с Катрин Клеман: "Аз съм проникнат от едно крайно убеждение: няма нищо..." Така всички книги и всички теории, и целият труд стават смисъл от втори ред, една сякаш-действителност, игра на (с)мисъл. И все пак не друг, а именно Леви-Строс продължава да ходи на работа деветдесетгодишен - всеки вторник и четвъртък, в известната си Лаборатория.
Принципът "няма нищо" изглежда запазен за тези, които са постигнали всичко. Не "няма нищо", а "има много", заедно с откровеното, честно-благоговейно отношение пред смисъла на това "много", са мотивирали Надка Капралова в нейните възрожденски усилия да създаде сборник, който ще излезе един ден преди и ще попадне у Леви-Строс почти точно в деня на неговата годишнина. Сборникът няма строга тематична и методологическа ориентация, което сме склонни да разберем - трудно е да се намерят в България десетина предани леви-стросисти. Все пак успяваме да поизмием срама от челата. Сред тези, които разбират Леви-Строс, са Богдан Богданов, Любка Липчева и Жана Дамянова. Сред тези, които прилагат Леви-Строс, са нашите медиевисти и фолклористи: Анисава Милтенова,
Андрей Бояджиев, Ина Павлова... Третата категория автори честват (себе си в?) Строс. Затова пък там се намира един текст на Юлия Кръстева, който представлява част от каталога на прословутата изложба с отрязаните глави и който се появява за пръв път в България. Накрая Тодор Ив. Живков затваря книгата с един истински спомен за Леви-Строс.
Самата книга е щедро и красиво издадена - току-виж излъжем французите (респективно Клод Леви-Строс), че у нас всичко излиза по този начин. Освен всичко дотук сборникът е двуезично издание - на български и на френски език. Двата корпуса са разположени в огледална симетрия, но това едва ли е някакъв знак за огледална равнопоставеност в отношенията между двете култури. Все пак има едно мъничко и симпатично скрито желание - скромна проява на срамежлив нарцисизъм. А може би пък самият Леви-Строс ще прочете нещо от българите, при това без да си каже: (и тук) няма нищо.

Милена Кирова

_______
Безсмъртната вселена. Сборник, посветен на 90-годишнината на Клод Леви-Строс. Съставител и преводач на френски Недка Капралова. Изд. Карина М. С. 1998