Силует 40

"Тв шоп" на Нова телевизия достигна своеобразен връх, показвайки реклама на чудодейния продукт Силует 40. Докато използването на различни физически упражнения, на уреди и фитнес, давали видим резултат едва след 4-6 седмици, то вълшебното средство, което представлява на пръв поглед нищо и никакво мазило, осигурявало намаляването на талията само за 40 минути. Какво ще стане след още толкова време, дали например тялото няма внезапно да се набразди на бричове и паласки, не се казва. Но какво пък, неочакваностите в ежедневието не са чак толкова много, така че в крайна сметка каквато и да е изненада е добре дошла. Подобно средство очевидно се очаква да бъде изнамерено у нас в областта на телевизията и останалите медии, както в икономиката и политиката
. Сега пак нараства напрежението около новия НСРТ, задаващ се като стария Силует 40. То пак се основава на предишните противоречия: журналисти/нежурналисти, политически/неполитически фигури, управляващо-политически/опозиционни такива. Политическите противоречия са ясни, но по-интересното е защо разни медии и журналисти настояват в съвета да доминират "същинските" журналисти от електронните медии. По този начин няма ли те да си създадат някаква над-управленска, над-цензурна и всякаква друга над-структура, в която политическите, икономическите и другите интереси ще се проявяват по същия начин? От своя страна "професионалният" ореол, който ще витае над съвета, би послужил като преграда пред обществения контрол спрямо телевизията и радиото. От трета страна един такъв НСРТ, независимо от правомощията си, ще започне да лобира и за чисто профсъюзните интереси на журналистите. И най-накрая те наистина могат да си повярват, че са Силует 40.
Иначе през седмицата се забелязаха два вяли опита да се реанимира позабравеният парламентарен телевизионен театър. Първия път, при отмяната на смъртното наказание, той някак обикаляше залата, надаваше ухо в нея и жестикулираше по входовете. Дали защото по-надарените актьори не присъстваха? Втория път, при отбелязването на годишнината от приемането на Хартата за човешките права, театърът наистина щеше да се разрази, но бе навреме овладян (с иначе ефикасния Силует 40 на парламентарния правилник) и изнесен "на паперти", пред сградата на парламента. Извън сферата на политиката - или по-точно на пряката политика - направиха впечатление двата документални филма на Васил Кисимов "Свещената планина" и "Според небесния ред", излъчени съответно в събота и неделя, разказващи за ранната българска история и прабългарите. Те са заснети преди 1989 и
не знам дали са показвани, но едва ли са били адекватни спрямо тогавашната идеологическа и политическа обезпеченост на историята ни. Затова пък и сега обогатяват с нова и интересна информация (по-рано съзнателно потискана поне на популярно ниво), подплатена от разсъжденията и предположенията на известни учени, и не на последно място, разказана в завладяващ ритъм. Тези филми все още нямат нужда от Силует 40.

Ромео Попилиев