Греховни помисли

Разговор с Алексей Балабанов

Филмът "За изродите и хората" на Алексей Балабанов бе показан с успех на тазгодишния фестивал в Кан и със скандал на "Кинотавър" в Сочи.
Това, че Алексей Балабанов е провокатор по рождение, го знам от собствен опит. Хитрата интонация на филмите му, винаги упорито отбягващи каквито и да било възможни отговори, няма нищо общо с това. И работата дори не е в напористия тон на винаги готовите му отговори по време на разговор. Как още можеш да наречеш човека, който, канейки те да поплуваш в нощното море, коварно предупреждава: ще плуваме, докато не се изплашим. И рязко скача във водата.

- Льоша, защо не обичате да коментирате своите филми?
- Защото филмът, който можеш да преразкажеш с думи, не си струва да бъде заснет.
- Тоест не ви интересува сюжетът в киното?
- Интересува ме, но много по-интересни са ми формата и изображението.
- А не ви ли се струва, че въпреки фестивалния успех на вашите филми, някои зрители се съпротивяват именно на формата им?
- Мисля, че да. Да.
- Какво е това? Присъщата на нашенеца неприязън към формата?
- Но аз обичам формата!
- А какви филми обичате да гледате?
- Много са любимите ми филми и те са различни. Обичам професионалното, странното кино с енергия.

Преди да стане режисьор, Балабанов завършва преводачески факултет. Сега, сигурно, му е лесно да намира общ език с дистрибуторите на филмите си в чужбина. Но да осъществим словесен контакт със самия него не е толкова просто: каквито и да било опити на журналистите да го разговорят претърпяват пълно или частично фиаско. Всъщност той не си мърда пръста, за да направи интервюто интересно. Нещо повече, нищо не му коства да постави в затруднено положение журналиста, изтерзан от старанието да бъде политически коректен, повтаряйки подир своя герой от "Брат" Данила Богров нещо от сорта: "скоро на вашата Америка лошо й се пише".

- Някога упражнявали ли сте своята първа професия?
- Да, бях търговски преводач в армията. Внасях оръжие в Близкия Изток и в Америка.
- Сериозно?
- Че защо да лъжа? Живях в съветска страна и служих в съветската армия. А тя снабдяваше всички горещи точки на нашата планета с оръжие - или взимаше за това големи пари, или го правеше по политически съображения. Та веднъж седмично летях за някъде - в Сирия, Йемен, Етиопия, Ангола.
.. Е, с една дума, навсякъде, където се водеше войничка.
- Как смятате, оръжието добавя ли нещо на човека като личност?
- Е, това не знам, защото, освен на стрелбището или по време на учения, самият аз не съм го използвал. Никога. Но мисля, че това зависи от човека: някому ще добави, някому - не. На мен сигурно не. На Данила Багров от "Брат" добавя.
- Бяхте ли си поставил за цел да покажете в Багров, изигран от Сергей Бодоров-младши, някакъв, макар и спорен вариант на героя на нашето време?
- Не. Беше ми интересно в такава форма да разкажа такава история с такъв герой. И толкова. Не, не предполагах, че "Брат" ще има такъв резонанс. Абсолютно.
- А сега, когато предстоят снимките не "Брат-2", ще мислите ли за това?
- Да. За първи път мога да направя филм, за който зная със сигурност, че хората ще го гледат. Един вид филм за масовия зрител, очакван от всички. Затова имам потребност нещо да им кажа.
- Какво да им кажете? Това тайна ли е?
- Та аз самият още не знам със сигурност. Просто искам да заснема патриотичен филм.
- Нима е наложително патриотичният филм да се снима в Америка?
- Да. Искам да разкажа на хората какво представляват американците и какво е това Америка, какво е Русия и какви са руснаците, какви са буржоата и какви са нашите.
- Последното звучи почти по детски.
- А в действителност това днес е най-сериозният въпрос, който съществува в света: кой е по-силен. Кой е по-силен в глобален мащаб. Европа е много слаба, едвам крета, американците също вече издишат - единствено благодарение на парите се държат засега. Кой днес притежава най-много енергия? Според мен, Африка и Близкият Изток. И някаква стаена, много силна енергия има в Русия. Или пък може да се появи някой черен юначага - и край, с всички тях е свършено. Бил съм в Америка в черните райони. Видях
каква сила се е насъбрала там.
- Каква?
- Това са хора, които не мислят. Те притежават само някаква вътрешна, бих я нарекъл емоционално-еротична сила. А разумът, мисленето - никакви ги няма. Съвсем. Когато животното се проявява в човека и го "управлява" - тогава няма място за култура, няма нищо друго, освен сила. Та точно те и ще надделеят.
- Вашият Данила Багров също е донякъде "черен задник", независимо от омразата му към тях.
- Не, той просто е силен. Той има разум в главата си. Но няма някакви "спирачки" в тази глава, защото още е млад, още нищо не разбира.
- Тоест, според вас излиза, че силата е в незнанието.
- Да, в незнанието. Тя е вродена. Героят знае, усеща, че е по-силен от другите. Когато двама мъже се изправят един срещу друг, още преди началото на двубоя вече се знае кой ще е победителят. Това е енергия, сила. Не е ясно откъде се взема.

Новият филм на Балабанов "За изродите и хората", сред героите на който се числят садомазохисти, сиамски близнаци и сляпа еротоманка изплаши критиците дори повече от историята за Данила-килъра. Затова пък известният със своите парадокси режисьор Павел Лунгин смята, че щеше да е логично Балабанов да придобие славата на "руския Тарантино" не след "Брат", а след този негов нов филм. Защото Тарантино "разнищва" американската митология, а при Балабанов е задействана нашата собствена - митологията на сладката гадост на Сребърния век, времето на декаданса, родило революцията.

- Защо сменихте заглавието "Тихи хора" с преднамерено провокативното "За изродите и хората"? Та нали думата "изрод" в руския език все пак е маркирана.
- В нормалния руски език думата "изрод" не е маркирана по никакъв начин. Да, днес тя се смята за жаргон. Но в края на ХIХ век не е било така. Изрод са наричали човека, който е имал някакви физически отклонения от нормата. В дадения случай това са две момчета, сиамски близнаци - те са изроди. Филмът е за тях и за хората.
- Съществува такава гледна точка: изкуството не може да е за нещо.
- А аз не съм сигурен, че киното е изкуство.
- Независимо от това този филм е символичен за руското изкуство изобщо и за нашето кино напоследък: изродите в него изглеждат като хора с напълно нормални човешки реакции, а хората - същински изроди.
- Точно това и имах предвид - само че го формулирах по друг начин. Но няма да обяснявам нищо. Безсмислено е. Просто във филма има хора, има изроди, а по-нататък вие сами се ориентирайте кой какъв е.
- Тоест вие снимате филми-провокации?
- Не знам. Аз това не го наричам провокация. Но така или иначе винаги правя радикално кино: за мен всеки филм е експеримент. Аз не мога да снимам обикновени драми или мелодрами - това противоречи на природата ми. От малък пишех разкази - едни такива странни, радикални. Изобщо винаги съм бил против нещо. Мисля, че този патос е останал в мен още от съветско време. Защото някога започнах от рокендрола, снимах филм за свердловските рокаджии през 85-та, когато още ги забраняваха, и мен тогава ме притискаха, задушаваха, ритаха. И, всъщност, моето кино донякъде е рокаджийско.
- А критиците го наричат естетско.
- В съвременното кино е трудно да естетстваш. И аз съвсем не смятам моите филми за естетски. Те просто не са скучни. С изключение, може би, на "Щастливи дни", но тогава животът имаше друг ритъм. Днес, разбира се, този филм изглежда прекалено дълъг. Времето променя ритъма. Кафка и Бекет ми харесваха затова, че нямаха нищо общо с реалния свят. Най-интересното за мен е да създам абсолютно изкуствен свят с абсолютно реална фактура. Това дава резултат - реалната фактура създава усещане за достоверност и тогава условният персонаж предизвиква у зрителя живи емоции.
- Щом стана дума за реалната фактура... В началото на филма главният герой минава през миграционен контрол. Откъде пристига той?
- От някъде. Той пристига, а всички останали са заминали - това е идеята. Разбирате ли?
- Тоест той е пристигнал и всички останали са заминали?
- Не, всички са заминали, а той се появява. Ето, филмът започва с това, че чужденец на име Йохан пристига в руски град. И донася със себе си един такъв странен бизнес - производство на порнографски картички. И покварява две добри чеховски семейства.
- Можете ли да кажете за себе си: аз съм патриот?
- Мога: аз съм патриот, много обичам родината си. Аз, общо взето, съм противник на чужбината, въпреки че бих могъл да живея много добре там: знам езици, многократно са ми предлагали работа. Но там се чувствам дискомфортно. И най-вече: аз съм убеден, че бъдещето принадлежи на Русия. Също така искам всички да разберат: Русия е не само Москва и Петербург. По-точно, Москва и Петербург отдавна вече не са Русия.
- Добре ли познавате другата Русия?
- Роден съм в Свердловск - сега Екатеринбург. Пет години учих в Горки - сега Нижний Новгород. Живях в Москва повече от три години, после се преместих в Ленинград - сега Петербург. Служих в армията във Витебск и Прибалтика. Когато работих като асистент-режисьор в Свердловската киностудия, обиколих цялата страна неведнъж: студията отговаряше за целия сибирски регион и за още по-отдалечените райони - от Урал до Сахалин. Така че имам донякъде представа какво е Русия. И това знание ми дава правото да мисля, че е много мощна страна и че бъдещето е нейно. Ако дълго, дълго пътуваш из Америка - през цялото време оставяш зад гърба си селища, някакви градчета, пространство, застроено с къщички, а колкото и да прекосяваш Русия - край теб през цялото време минават гори, гори, езера, реки, ливади...
- Но тъкмо във вашите филми това пространство липсва.
- Няма го. Е, и какво от това? Невъзможно е в един филми да изразя цялото си знание за света. Имам няколко проекти за сценарии, където това пространство съществува, но е невъзможно да се реализират с парите, които имам. Ние правим нискобюджетно кино. С бюджета на "За изродите и хората" при вас в Москва е невъзможно да се заснеме и късометражен филм.
Колкото и да е странно, никаква "нискобюджетност" не се вижда на екрана. Историята, която Балабанов измисли преди няколко години, след като в еротичния музей в Хамбург видя снимки от края на миналия век - яки наставнички шибат с пръчки нежните задничета на госпожици с обредно спуснати чорапи, е красиво опакована и прецизно изградена. Всеки кадър може да се публикува отделно, като картичка. Дори ако вярваш на недоброжелателите и си съгласен с тях за "мръсното съдържание" на филма, невъзможно е да не признаеш, че това съдържание е абсолютно зачеркнато от формата. Между другото, Балабанов го формулира гениално: мръсотията е вещество, което не си е на мястото. В неговите филми всичко си е на мястото, включително и мръсотията. Това е художествено кино в пълния смисъл на думата.
- Йохан, когото играе Сергей Маковецки, интересно си служи с оръжието: някак бързо го грабва, дори не го грабва - оръжието сякаш го няма, просто се чува хлопване и човекът изчезва. А самият Йохан остава равнодушен.
- Абсолютно равнодушен.
- Тоест той е абсолютно отрицателен герой?
- Не. Как може да е отрицателен героят, който се влюбва? Страдащият човек не може да бъде отрицателен герой. Дори да е носител на злото, страданието все едно му придава нещо позитивно, добро. Бих го формулирал така: когато човек започва да страда, той престава да бъде злодей, тъй като осъзнава какво са болката и злото.
- Защо от всички онези първи еротични снимки избрахте садомазохизма? Да не би всичките ваши герои да са импотентни? Това да не би да е някаква компенсация за тяхното вътрешно уродство?
- Разпитвате ме, като че ли филмът ми има нещо общо с реализма. Условният свят изисква крайности. Избрах тази форма на любов като единствено възможна за героите, защото те не познават друга. Вие все пак настоявате да ви разкажа филма. Добре. Започвам да обяснявам тъпо: Маковецки играе човек, който си е такъв по природа, той привнася своята форма на любов в семейства, където не са виждали нищо по-кръгло от картофа - е, и това им е харесало... Когато за пръв път видях тези снимки, те ми се сториха много забавни, необикновени, странни, красиви.
- Точно в тази последователност?
- А какво значение има това?
- Отначало видяхте перверзията, а сетне - естетиката.
- Не разбирам какво е перверзия. Та днес вече никой не твърди, че хомосексуализмът е нещо ужасно. А защо да твърдим, че мазохизмът е страшно нещастие? Убеден съм, че това са нормални неща, макар че не съм практикувал нито една от тези форми на любов. Ако хомосексуалистите минават с маршова стъпка из Европа, тогава защо мазохистите да се крият? Хората
просто не искат да се замислят, че съществуват различни форми на любов.
Да, сега разбрах въпроса за последователността: пак поради моя радикализъм избрах тази форма на любов, защото е много необикновена. Формата на филма ми показва естетиката на такава любов. И се получава, че според сюжета това е абсолютен любовен триъгълник, проста и дори примитивна история. Само че за нейното представяне е намерена друга форма.
- Вие смятате, че обществото, формирайки в процеса на своето развитие различни табута, убива човешката природа?
- В процеса на развитието? Ето това не го разбирам: няма никакво развитие на човечеството, пък и никога и не е имало. Човекът си е останал такъв, какъвто е бил. Извършва се само технически прогрес, променят се формите на съществуване на човешкото тяло. А самото човешко тяло, неговите животински свойства не се променят. Аз смятам, че няма еволюция. И не съм поклонник на дарвинизма.
- Значи вие сте религиозен?
- Да, аз съм православен човек.
- Но православието е все пак твърде "табуирана" форма на съзнанието?
- Е, не знам.
- Та нали в него съществува понятието "грях"?
- Хайде да не говорим на тази тема - това е личен въпрос. Всеки човек сам поема отговорността за своите постъпки.
- Нямам предвид вас, а героите ви. Всички те се опитват да нарушават табутата.
- А героите на Достоевски или Сологуб не нарушават ли табутата?
- Те биват наказани за това.
- Това откъде го знаете?
- От литературознанието. А вие заложили ли сте в своите герои идеята за наказанието?
- А нима, според вас, героят на Маковецки не е наказан?
- На мен ми се струва, че той води начин на живот, който му допада.
- Но него го изоставя любимата и той се самоубива.
- Извинете ме, но и през ум не ми е минало, че красивите кадри на отплуването му върху ледения блок, говорят за самоубийство...

Разговаря
Ирина Любарска
Premiere, септември '98

Превела от руски
Наталия Стоянова