Романтиката
на ножа и брадвата

Днес поръчковите убийства се превърнаха в нещо толкова обикновено, че ако на маса някой от компанията ви каже: "Аз съм килър", едва ли ще се стреснете. Но колкото и чудно да е, наемните убийци в руското кино се появиха едва тази година - затова пък в изобилие. По екраните почти едновременно излязоха три филма ("Шизофрения", "Брат" и "Приятелят на покойника"), в които на представителите на този занаят е отредена главната роля.
Ако си спомним нашето гангстерско кино дори преди пет години, срещу успелия предприемач се изправяше цяла банда младежи. Но преследваният бизнесмен се оказваше далеч по-интелигентен и, разблира се, побеждаваше. Днес всичко е наопаки. Притежателят на капитал ("новый русский") пректачиски винаги се оказва
мафиот и си разчиства поле за дейност пак чрез наемника, но вече не просто бандит, а килър. Публиката се нуждае от положителен герой, затова (до голяма степен благодарение на филмите на Джон Ву) такъв става наемният убиец, съвременният Робин Худ, въоръжен с пушка и оптически мерник вместо с лък и стрели.
Както обикновено става с романтиците, героите на тези филми са тласнати към това толкова нехуманно занимание от сериозни житейски изводи. На героя на Александър Абдулов ("Шизофрения"), тикнат в затвора за неизвършено убийство, му предлагат да избира - да умре или да стане килър на държавна служба. Единият от героите в "Приятелят на покойника" убива, за да изхрани жена си и детето си, а другият - за да свърже някак двата края. В "Брат" килърът е единствената
професия, чрез която пришелецът лесно и бързо може да се устрои в непознат град и да стане там уважаван човек.
Много от тези килъри тръгват да убиват с нежелание. В "Приятелят на покойника" ветеранът от Афганистан Иван не се съгласява за поредното убийство веднага, а след няколко минути размисъл. В "Шизофрения" героят на Абдулов наистина случайно убива набелязаната жертва. За да каже с чиста съвест на своя работодател "Стрелях!", той нарочно се прицелва встрани, но куршумът рекушира и убива на място човека
. Вярно, че един от "кандидат-покойниците" той застрелва все пак съзнателно. Във филма "Брат" всички поръчкови убийства протичат с виртуозна лекота и без особени размисли. Героят на Сергей Бодров-младши като прилежен ученик си "пише" за шестица домашното, възложено от брата-учител. Неговят герой е толкова обаятелен, че нетърпеливо очакваш всяка следваща сцена с убийство.
Всеки от килърите си има история, според която се подбира и съответното оръжие. Щом героят на Абдулов е на държавна служба, снаряжението му трябва да бъде като на истинските професионалисти - специално за снимките на "Шизофрения" в Ижевския завод е произведена по поръчка снайперистка пушка. Ако килърът е служил в Афганистан, щикът е дясната му ръка. Ако пък е новак, той ще стреля със срязана
ловдийска пушка, а заглушител ще му пластмасова бутилка от "Спрайт".
За да бъдат убийствата по-убедителни, режисьорите прибягват до различни хватки. Например, при снимането на един от епизодите от "Приятелят на покойника", когато килърът Иван отстранява друг килър, тишината на терена била задължителна. А по време на снимките на "Брат" режисьорът Алексай Балабанов за по-голяма достоверност изисква рязаната ловджийската пушка да се зареди със смес от сачми и фосфор. В резултат на което "жертвата", макар и несериозно, е ранена истински.
Ако вярваме на тези филми, то килърите са най-приятните хора на света - е, просто професията им е такава, нечовечна. Не им липсва благородство - за всяка обидена девойка ще се застъпят така, че грубиянинът веднага да съжали, че
не е изучил правилата на добрия тон. И са толкова мили тези килъри, че няма как иначе да не ги признаеш за народни герои или просто романтици.

Анна Вишинска

Premiere