Атанас Бадев
и Златоустовата литургия

"Този твърде ценен принос в областта на многогласната ни духовна литература... за съжаление остана в забвение." Изказани в началото на нашето столетие, думите на Добри Христов за Златоустовата литургия на Атанас Бадев (1860 - 1908) не са загубили своята актуалност и днес - не само като оценка за труда на един от първите ни професионални музиканти, но и като констатация за отношението ни към стойностните явления и значимите личности в духовната ни култура. Един век след нейното създаване (отпечатана е в 1898 г. в Лайпциг), първата българска литургия все още остава непозната за мнозинството от българските музиканти. Самият Бадев си отива от този свят преди 90 години в мизерия. Първият наш музикант със солидно общо и специално образование и широка култура (възпитаник на Римски-Корсаков), един от водещите учители по музика и хорови диригенти, най-добрият за времето си познавач на източноцърковното пеене, високо ерудирана личност с интереси във философията и изкуствознанието, Бадев е от онези труженици след Освобождението, които всеотдайно и неуморно, без мисъл за облаги и постове, изграждат основите на младата ни професионална музикална култура. Многостранен в своите изяви, той дава своя принос и като фолклорист и музикален теоретик. Основното, което е достигнало до нас от творческото му наследство, е Златоустовата литургия. Създадена за нуждите на богослужението в период, когато църковните хорове, въвеждайки у нас "хармоничното" пеене, изпитват остра нужда от български репертоар, тя е важно завоевание в процеса на навлизане на многогласието в църковнопевческата ни практика, в еволюцията от "старо" към "ново". Днес обаче тази творба трябва да се оценява не само в контекста на духовната ни музика. Със своето високо композиционно майсторство и изчистеност на стила, показващи "знанието на солиден теоретик и умението на истински художник", тя се оказва значима кулминация изобщо в новата ни музикална история. Овладяването на голямата хорова акапелна форма, каквато е литургията, предшества появата на първите образци в другите крупни жанрове, изграждащи облика на съвременната ни професионална музика. Притежавайки черти на концертна композиция, неотстъпваща по равнище на най-добрите тогава хорови творби, тя равнопоставя по този начин многогласната църковна музика до светската.
Сто години след своето създаване Златоустовата литургия все още чака своите изпълнители. Във време, когато преосмисляме културно-историческото си наследство и освободени от догмите на атеистични наслоения активно "реставрираме" църковно-музикалната си традиция след Освобождението, нужно е най-сетне музиката на Атанас Бадев да изяви цялата си красота на класически образец в българското звукотворчество, да зазвучи и в храма, и в концертната зала, отправяйки ни своето духовно послание.

Юлиан Куюмджиев