Рождество

О, тези радостни коледни часове...! Да се радваме и да се веселим...! Така ще ни свирят в магазините, че да ни върви пазаруването по-добре. В страните със свърхпотребление оборотът на дребно през коледния период често достига чак до половината от целогодишния сбор. Възторжено купуват, често дори и на кредит, и хора, за които християнството е много чуждо. Няма значение - Исус има рожден ден и ние ще му украсим елхичка. Та това си е традиция...
Макар че тази част от коледната традиция е нещо сравнително ново и не е дошла нито от Витлеем, нито от Рим, ами от Германия. Древните предци на днешните германци украсявали дръвчета, та в деня на зимното слънцестоене да примамят обратно Слънцето. Във втората половина на деветнайсети век техния обичай започват да копират и немските семейства в чешките земи, после през осемдесетте години се присъединяват и по-претенциозните чешки семейства, докато украсяването на дръвчето толкова се разпространи, че както коледната елха на Републиката, така и елхата, което украсяваха татковците, станаха направо въплъщение на Коледата.
Самият аз украсявах елхичка за децата. Едва когато те поотраснаха, се върнах към по-стария навик на чешките ни предци и вместо дръвче започнах да украсявам рождественска ясла. В началото беше скромна, яслички с детенце, Йосиф и Мария и няколко овчици. После всяка година фигурките нарастваха с по няколко. Дойдоха Тримата царе-влъхви, занаятчии, пастири... та нали пастири е имало в онзи край, те са будували и с нощна стража са пазили своите стада. Така че трябваше да има и стадо, най-напред овчици, после овчарски кучета, после съвсем небиблейски крави, прасенце и кокошчици. Един мой приятел има прекрасна рождественска ясла, в която Христос идва да поздрави животинския свят - горски и полски. Това впрочем е смисълът на Коледата: с цялото творение идваме да се поклоним на Господа и Спасителя наш.
Само че защо всъщност? Исус имал рожден ден... но рожденият ден не е нищо особено. Всеки ден имат рожден ден нула цяло двадесет и осем процента от човечеството.
Великите учители на човечеството впрочем са по-малко, макар и да не са чак толкова малко. Тук са също Буда, Конфуций, Ганди. Това, което ни учи Исус от Назарет, наистина е възвисено и красиво, но много особено не е. Защо е тази голяма музика?
Без малко теология тук няма да минем. Какво всъщност виждат християните в своя Исус? За да разберем това, трябва най-напред да попитаме какво всъщност виждат те в своя свят.
Християните виждат - буквално виждат - в света преди всичко Божие творение, следователно нещо,
което не е възникнало само случайно, от големия бум или от сблъсък на частици. Възможно е наистина Бог да е използвал за творението Си технологията на големия бум и еволюцията, но важното е, че то не е било случайност: Бог е сътворил света.
Оттук за християните произтичат две следствия - че светът е добър и че злото е нещо проблематично. Че светът е добър: християните живеят с предубеждението, че Бог е добър и всемогъщ и следователно всичко, което Бог твори, трябва да е добро по същността си. Бог е сътворил света, Бог е сътворил човека и не го е сътворил от някаква съпротивяваща се материя, която би могла да изкриви Неговото творение, а от нищото. Затова светът е добър, човекът е добър - и затова злото за християнина е проблем. От къде е злото? Как е възможно злото?
Тук е добре да направим разграничение. Не става дума за така нареченото "естествено" зло, примерно че лава от вулкан ще залее градa или че гръмотевица ще убие дете. Това си е част от нещата, също като смъртта принадлежи към живота: то е болезнената част от тежкия живот. Без смърт не би имало живот. Става дума за неестественото зло: за злата воля на човека, който своеволно, без причина, унищожава, убива, обижда, унижава, воюва, изнасилва, краде, лъже и сам лъжовно се убеждава, че добре прави - понякога и в името на правата вяра... Как е възможно такова зло?
Християните развиват отговор, чиито корени са в Стария завет. Бог създава човека добър, но не и напълно самостоятелен. За да бъде човекът добър, той се нуждае от непрекъснатата подкрепа на Божията милост, Божието присъствие, които Бог богато му предоставя. Когато обаче човек се отвърне от Бога, вехне като цвете, до което не достига влага. Впрочем ние всички познаваме това: умеем да бъдем щедри, снизходителни, открити докато имаме чувството, че сме
стъпили на здрава почва под нас. Когато се почувстваме несигурни сами в себе си, започваме да ставаме нелюбезни, нетърпеливи, лоши. Изобщо: когато човек се отвърне от Божията милост, когато отказва Божието присъствие или в християнската терминология Светия Дух, той отслабва, става несигурен сам в себе си - удря, убива, върши злини. Коренът на злото, следователно, според християнските представи е в отчуждението на човека от Бога.
Това отчуждение може да превъзмогне само самият Бог. Човекът в отчуждението си
не е в състояние да го направи. Отново знаем колко е трудно да се приближим към някой, от когото гордо или злостно сме се отвърнали. Помиряването трябва да дойде от негова страна. И така Бог изпраща пророци, дава на народа Си Своя Закон, просто старае се да преодолее отчуждението на човека и света, той трябва сам да влезе в този отчужден свят, сам да стане човек. Това чакат евреите, когато очакват Месията. Месия - сиреч на гръцки Христос - е онзи, който с влизането си в света преодолява отчуждението, а с него и злото. Месия, това е дословно im anu el, Бог с нас.
Християните вярват, че Месията вече е дошъл. Не на първо място става дума за това, което Исус е учил, а за онова, което той е бил: той е бил Бог с нас, Бог, който е станал човек, и така е преодолял отчуждението и злото.
С рождението на Христа завършва стария, отчужден свят. Дори човека, който е познал в Исус Христа, вече не принадлежи към стария, невалиден свят. Той живее според съвсем нови правила, живее като в Царството Божие - което дословно означава, че живее според Божието царуване. Вече не се ръководи от правилата на стария свят, не се интересува от онова, към което се стреми светът. Не позволява да бъде подкупен, не се оставя да го манипулират със заплаха. Вълнува се от това, което уважава Бог,
от справедливостта, от доброто, от любовта, от почтеността или според Исая от това "да се учи да прави добро". Живее, според любимия израз на Масарик, sub specie aeterni, под взора на Вечността, а не според дребнавите интереси на света.
Това е, което християните честват, когато честват Господа и Спасителя си, и това потвърждават - решението да не живеят вече според правилата на света, а sub specie aeterni. Искате ли наистина да се приобщите към това с нас? Впрочем, в случай, че се интересувате само от подаръците под елхата, тогава ви препоръчвам Дядо Мраз. Христос е по-взискателен.

Еразим Кохак

От чешки Валентин Траянов