Книгите на Минна Антова

На 15 октомври в центъра на Виена бе тържествено открит нов университетски комплекс. След десетгодишно планиране, реконструкция и най-модерно обзавеждане, чрез влагането на огромни средства старата военна болница бе превърната в съвременен университет. Над всеки от множеството входове и изходи се издига знамето на университета - едно произведение на изкуството, създадено от художничката от български произход Минна Антова.
Тя е автор и на единствените в целия комплекс стенописи, които бяха представени в деня на тържественото откриване. По този повод се състоя дискусия, известни изкуствоведи анализираха цялостното творчество на художничката.В "Пирамидата" - впечатляваща модерна конструкция, в която бяха проведени най-представителните от стоте прояви на тържествата, се състоя "Пърформанс в звучащо пространство". Чрез него Минна Антова потърси духовна среща между географски и същностно отдалечени култури, основана на собствения й опит от творчески пътувания и изложби в най-далечни страни на света (от Китай до Гватемала). Върху специални постаменти художничката разгърна изработени от оризова хартия "книги" (според китайската традиция разгръщането на фолианта-книга е вече част от нейното прочитане). В звуковото пространство, създадено от композиторката И Цен Лу, от играта на светлините и от пластично изразителните движения на художничката един след друг се появяваха знаци, отпечатъци, образи... Изтръгната от обичайната си позиция на съзерцател, публиката пристъпи към сцената и се включи в действието.
През тези празнични и твърде напрегнати дни успях не само да участвам в дискусиите, но и да разговарям с Минна Антова. Така узнах, че е родена в София през 1955 година, учила е в Стокхолм, София и Виена, където специализира живопис, философия и
история на изкуството. Прави изложби не само в Австрия, но и в най-отдалечени от Европа страни. И естествено първият ми въпрос бе "Защо не в България?"
- Още като студентка участвах в общите изложби, но за самостоятелно представяне в България мисля едва сега. Планирам да направя изложба в галерия "Св. св. Кирил и Методий" през ноември следващата година. В мечтите си виждам и едно художествено оформено пространство в градинката между галерията и катедралния храм "Св. Александър Невски". Центърът на София именно в тази си част има за мен особена еманация на духовност, която ме привлича неудържимо. А и най-скъпите за мен години на детството са свързани с този кът. Тази работа обаче изисква много средства и зависи от меценатския дух на заможните хора не само в Австрия, но и в България.
Попитах художничката с кого би потърсила контакт в България.
- Отдавна съм свързана творчески и лично с композиторката Юлия Ценова. През 1990 година тя създаде музика към една моя изложба. Имам и други духовно близки хора в София, но бих потърсила контакт и с по-широка публика.
Ярката палитра на художничката е емоционално завладяваща, но платната й като че ли апелират и към интелектуален отклик. Попитах я стреми ли се към него.
- Както при хубавото вино, отговори тя, след първото докосване следват още няколко вкуса. Така и интелектуалното идва след емоционалната сугестия. Опитът ми с публика от най-различни култури обаче говори, че без първоначалното сетивно докосване интелектуалният отклик е невъзможен.
"Каква е ролята на музиката в творбите?", попитах я.
- Картините ми само привидно изглеждат като кавалетна живопис. Това всъщност са отрязъци от пространството, т.е. части от Цялото. Цветовете ми звучат, но това не е просто вътрешна представа, а нещо органично слято. Затова и трудно намирам композиторите си. Може би най-близо до моите усещания и виждания е Юлия Ценова, затова предвиждам и занапред съвместно творчество с нея.
Естествено стигаме до въпроса за по-далечните планове.
- В съзнанието ми се оформя проект за изложба, обединяваща семиотичния с художествено-сетивния аспект. Бих я нарекла може би "Логос и Мит" - едно сливане на раннохристиянски, юдаистични и съвременни обекти. Но това засега е само първоначален замисъл...

Веска Цинандова - Харалампиева