Нагоре-надолу по стълбите

1.
В същия дух, макар да става дума за много по-кратко време (няколко месеца, а не двайсет години), Р. - друг един приятел - ми каза, че търси една рядка книга. Бил преровил много книжарници и каталози, тъй като смятал, че книгата е безценна творба, и много му се искало да я прочете, и един ден, когато отивал към центъра на града, решил да си скъси пътя, минавайки през Гранд Сентрал Стейшън, и когато се качвал по стълбите, водещи към авеню Вандербилд, видял млада жена, която се била облегнала на мраморния парапет, а в ръцете си държала книга - същата книга, която той отчаяно се опитвал да намери.
Макар да не е човек, който се заговаря с непознати, Р. бил зашеметен от съвпадението. "Не знам дали ще повярвате," казал той, "но търся
навсякъде точно тази книга."
"Прекрасна е", отговорила младата жена. "Аз току-що я прочетох."
"Имате ли представа откъде мога да си купя един екземпляр?", попитал Р. "Просто не можете да си представите, какво означава това за мен."
"Тази тук е за вас", отговорила жената.
"Но това е вашата книга", казал Р.
"Беше", отговорила жената, "но вече приключих с нея. Днес дойдох тук за да ви я подаря."
(От "Червената тетрадка")

2. Преди пет години прекарах лятото с жена си и децата в стара, отдалечена ферма, която бях наел в планините на щата Вермонт. Един ден една жена от съседния град спря да ни види с двете си деца, момиче на четири години и осемнайсетмесечно момченце. Моято дъщеря току-що бе навършила три и се беше сприятелила с другото момиче. С жена ми и гостенката седнахме в кухнята, а децата отидоха да си играят.
След пет минути се чу трясък. Малкото момченце бе проникнало във вестибюла от другата страна на къщата. Два часа по-рано жена ми беше сложила там ваза с цветя, така че не бе много трудно да се досетите какво се бе случило. Не ми трябваше и един поглед, за да разбера, че на пода в локва вода се бяха разхвърчали парченца стъкло заедно със стеблата и венчелистчетата на десетина цветя.
Ядосах се. "Проклети деца", казах си. "Проклети хора, които идват тук без предупреждение с проклетите си деца. Кой им дава това право?"
Казах на жена си, че ще разчистя, и докато тя и гостенката продължиха разговора си, аз намерих метла, лопата за боклук и няколко пешкира и се запътих към предната страна на къщата.
Жена ми беше сложила вазата на един дървен сандък точно под перилата на стълбището. Това стълбище бе необичайно тясно и стръмно, а на не повече от метър от долното стъпало в стената имаше голям прозорец. Споменавам всичко това, защото топографията на мястото е важна. Разположението на нещата е свързано с това, което се случи впоследствие.
Бях почти завършил с чистенето, когато дъщеря ми изхвърча от стаята си на площадката на втория етаж. Аз се намирах близо до долната част на стълбището и я зърнах (само няколко крачки встрани и тя щеше да остане невидима). В този кратък миг видях безгрижното, радостно личице, което захранваше собствената ми средна възраст с така обезкуражаващо щастие. И в следващия момент, преди да успея да кажа здравей, тя се подхлъзна. Пръстите на обувката й се задянаха в пода и така, без вик или предупреждение, тя полетя надолу. Не искам да кажа, че започна да пада или да се търкаля по стълбите. Тя литна във въздуха. Спъването я запрати в празното пространство и от траекторията на полета й аз виждах как се е понесла направо към отворения прозорец.
Какво направих? Не знам. Намирах се от другата страна на перилата, когато видях как тя се спъва. В момента, в който тялото й се намираше по средата на разстоянието от горната площадка до прозореца, аз бях на първото стъпало. Как съм отишъл до там? Беше въпрос само на няколко метра, но изглежда физически невъзможно да съм успял да ги взема за тези частици от секундата.
Погледнах нагоре, разтворих ръце, и я улових.
(От "Защо да пишем")

3. От една възраст нататъка прекарваме времето си колкото в компанията на живите, толкова и на мъртвите.
(От "Ден за ден / Хроника на ранния провал")


Три миниатюри от
Пол Остър
Селекция и превод от английски
Антони Георгиев