Из Пътеводител
на културологическия стопаджия


189.
Мао (котка - кит.). Йероглифът изписва животно, което хваща мишки сред зърнени посеви. Тъй като пък мишките и плъховете са унищожавали копринените буби, рисунки на котки са били закачвани по стените, за да предпазват скъпоценните животинки. В някои части на Поднебесната дори е имало култ към котките. Другаде са служели за храна. Смята се, че прогонват злите духове, тъй като виждат в тъмнината. В поезията рядко се споменават, затова пък доста често са привличали художниците. Но като цяло китайците възприемат доста по-прозаично това прелестно животинче и никога не са били мистично или естетски хипнотизирани от него както египтяните и някои европейци. Забележителна особеност: по формата на зениците на очите им китайците разпознават часа, което дало повод на Бодлер да напише една изящна поема в проза, от която ще си позволим малък цитат.
Часовникът
Китайците познават часа по очите на котките. Един мисионер, разхождайки се из околностите на Нанкин, внезапно открил, че е забравил часовника си и попитал един малчуган дали знае колко е часът.
Момчето от Поднебесната се подвоумило, но после решително заявило: "Ще Ви кажа". След няколко секунди се върнало с голяма котка в ръце. И гледайки я, както се казва, в бялото на очите, без колебание съобщил: "След малко ще бъде точно дванадесет на обяд". И било точно така. Що се отнася до мен, то когато се навеждам над красивата Фелин
1 - така сполучливо избрано име, - което прави чест и на нейния пол и е гордост на моето сърце, ухание на моята душа, било денем или нощем, при ярка светлина или плътен сумрак, в дъното на прелестните й очи винаги ясно съзирам часа, винаги един и същ, тържествен, необхватен, огромен като пространството час, без деления на минути и секунди - един застинал час, който не е отбелязан върху часовниците и при все това аз го долавям като мимолетна въздишка, като мълниеносен поглед... Да, аз разпознавам часа, това е Вечността".
Шарл Бодлер


190.
Голяма популярност котката придоби и с фразата на Дън Сяопин, че не е важно дали тя е бяла или черна, важното е да лови мишки. Струва ни се, че сега сме на етапа, не е важно дали е котка, въпросът е да лови мишки.
191. В една антикварна книжарница в центъра на Токио младият продавач, който се ровеше за стари китайски книги, каквито в Поднебесната не можеха да се намерят, изведнъж каза: "Обаче китайците, за разлика от нас, са си запазили ци-то
2: Като котката вън." А вън, на прелестно изваяно японско храстче, бе кацнало изящно синьо-жълто птиче, а рижо-бяла котка, скрита сред изумрудената трева, се правеше на нехайно-незаинтересована, вперила жълтите си очи в пустотата, преди да се приготви за скок. Картинка, достойна за императорска колекция. Пространството вибрираше от напрежение и се усещаха тласъците на енергията, която върти света на малкия си пръст. "Нямам място вкъщи, иначе бих си взел една", каза момчето с тъжните очи от престижната книжарница в центъра на бляскаво Токио. А онези с ци-то ходеха през ден на митинги и ревяха, ползваха обществени тоалетни, с часове се взираха в някоя орхидея или браздите по водата на езерото, пляскаха карти под уличната лампа, пиеха бира и разиграваха театъра на перманентната революция. Но момчето знаеше за какво говори.
Някъде отговорно бяха писали, че китайската нация е най-устойчива
от биологична гледна точка. а откъде пък идва тази биологична устойчивост, питаме ние, и накъде отива. Можем да добавим и "защо"?

Мария Груева


1
Фелен (felin, фр.) - котешки, гъвкав, лукав.
2 Ци (кит.) - жизнена енергия, космически полъх, който съживява всичко. Основна концепция на даоизма