Красиво общуване
между трима

В началото на тази година трима студенти от Висшето училище за музика "Фолкванг" - град Есен (Германия), се събрали да музицират заедно. Николай Минчев (цигулка), Беате Алтенбург (виолончело) и Катерине Клипфел (пиано) очевидно са сред най-добрите студенти на училището - в средно 20-годишните им биографии фигурират награди от авторитетни конкурси и имена на именити педагози. Педагогът им по камерна музика е Андреас Райнер. И ето, скоро след създаването на ансамбъла, фирмата "Т. Голдшмит" е продуцирала първия им компактдиск. За нашите представи неколкомесечната работа на едно трио е минимален срок - едва достатъчен да се опознаят музикантите, особено когато са толкова млади, камо ли да свирят концертно или да правят плоча. Но очевидно в други страни подобни предразсъдъци липсват. Вследствие на което триото Минчев - Алтенбург - Клипфел си е направило възможно най-добрата визитна картичка за реализирането на бъдещи контакти. Защото в компактдиска са подредени две клавирни триа - от Хайдн и Сметана, но също така и три кратки солови пиеси, изпълнени от всеки член на триото.
И така: Хайдн - Трио в сол мажор. Мек, балансиран звук, с добре премерена амплитуда, естествено, спокойно музициране с темпа, които помагат на фразите да "дишат",
а на ансамбъла да се радва на тембровото си съзвучие. Действително слушаш и от време на време си даваш сметка за минималния все пак опит на музикантите и на увереното, самочувствено тяхно присъствие. Най-силно впечатление прави общото споразумение за стилна звукова картина и възможностите и на тримата да я постигнат с прости и затова съвършени "ходове". И изпипани релефни щрихи. От време на време констатирам, че не ми достига лекота в края на дадена фраза или по-"игрово" внушение във финалното рондо... И се досещам, че младостта има и това преимущество - може да те превземе и чрез "кусурите си".
Следва Сметана - Трио в сол минор... Звукът се променя, става по-плътен, обемен, динамичните амплитуди - по-широки... Едно наистина вихрено изпълнение, което върви кулминативно към третата част - изваяна с рядко дисциплинирана по отношение на темпата и на динамиката мисъл... Отново прави впечатление красивият интензивен звук на ансамбъла: всеки слуша другия активно и с много вкус го допълва. Почти избягват опасността
от "скандиране" в силните повтарящи се моменти, която "се навърта" край по-неопитния камерен музикант.
И накрая три солови пиеси, което за мен са като бисове: "Танц на елфите" от Попер - и брилянтното изпълнение на Беате Алтенбург; Лист - "Хоровод на гномите" - артистизъм и впечатляваща техника у Катерина Клипфел, а "Танцът на вещиците" от Паганини - една неимоверно трудна пиеса - се свири с лекота и удоволствие от 19-годишния Николай Минчев, за когото цигулката наистина е инструмент за общуване с другия.
Може би триото готви нова програма за запис... Очаквам я.

Екатерина Дочева