Борис Костадинов:
Лично за мен изминалата година като цяло беше ужасяващо скучна откъм изложбени събития. Акцентирам на субективизма в първите три думи от изречението - "лично за мен". Някой може да каже, че е имало и интересни неща. Е, да, имаше и такива, но атмосферата беше по-скоро потискаща и тъжна. И думата "тъжна", смятам, не е пресилена. Не е ли тъжно, че ентусиазмът и енергията отново бяха насочени към разпалване на скандали и вражди между отделни групи художници и изкуствоведи. Разбира се, че ако времето ти е заето с кроене на планове за това как да злепоставиш някого, не ти остават много възможности да създаваш изкуство. Някои казват, че лицемерието също е изкуство. Ако наистина е така, то София е неоспорим артцентър от световна величина. Понякога артистите дотолкова се задълбават във враждите помежду си, че забравят има ли смисъл да се дели пространство, което напомня много повече селски мегдан, отколкото Пикадили съркъс или Тайм скуеър. Има ли смисъл да се коментират така ожесточено изложби или статии, за които, честно казано, на никого не му пука извън пределите на България. Този факт логично се свързва с друг един факт. Това, че художниците не си дават зор да правят добри представяния, се дължи на липсата на мотивация. Кой ще ги посещава? Кой ще ги оцени? И не на последно място - какво ще спечелят (и като самочувствие, но и в чисто материален план). Ясно е, че съвременното изкуство се създава с много пари. У нас освен Център "Сорос" почти никой не дава и стотинка за това изкуство. Всякакви други правителствени и неправителствени институции още не загряват, че европейската интеграция трябва да бъде комплексно явление.
Да се върнем към работата на галериите и реализираните изложби. След всички мрачни констатации, които направих дотук, държа да отбележа, че проблясъци имаше. Няма да класирам нещата на първо, второ и трето място. Причините са две. Първо - ако го направя, това естествено ще бъде изтълкувано тенденциозно (няма да обяснявам защо). Второ - във всеобщото объркване и смесване на "професионално" - "непрофесионално" всякакво класиране би било по-скоро смешно.
И тази година картината около галериите не се промени драстично. Безспорен лидер сред тях е АТА Център за съвременно изкуство. През годината галерията продължи развитието си в посока на най-съвременни и експериментални форми. Центърът предоставя пространството си без всякакви ограничения около експониране и реализация, като единственият критерий е качеството. Някои от добрите изложби: "Аксиома 7" на Кольо Карамфилов, Валентин Стефанов и Васил Попов. "Опашки и муцуни" на Божидар Бояджиев, "Каприз" - женската изложба с куратор Аделина Попнеделева, гостуването на група "АПСОЛУТНО" от Нови Сад, Югославия, изложбата на Нина Ковачева и Валентин Стефанов, изложбата на група "7 + 1", "Без продължение" на Иван Мудов и Десислава Димова. За втори път Център АТА участваше и в международната Интернет акция "Хаос в действие", която доказа намеренията на галерията да продължи целенасочено дейността си в областта на нетарта.
Другата галерия, работеща със съвременни автори, е XXL. Тази година обаче галерията като че ли не беше толкова активна. Добри бяха "Измерения на насилието" на Петър Райчев, Симеон Николов и Мартин Младенов, както и "Радикални практики 2". Интерес предизвика и гостуването на Осмоловски. Трето място, на което и тази година продължиха представянията на съвременни български явтори, е посолството на Швейцария. Там бяха показани добри изложби на Правдолюб Иванов и Кольо Карамфилов.
Ако се замислим за това коя е изложбата на годината, то безспорно това е гостуващата изложба Fluxus в Галерията за чуждестранно изкуство. Това събитие беше първото и за съжаление последното през 98-ма, което ни накара за малко да се почувстваме жители на нормална европейска столица. Най-добрата обща българска проява беше "Формално - неформално" - годишната изложба на Център "Сорос", експонирана в сградата на Централна поща. Като концепция тя демонстрира така необходимото за нас разчупване в модела на комуникация с изкуството. Българите в чужбина. Те бяха осемте художника, оформили изложбата "Българияавангард" с куратор Яра Бубнова. Експозицията, показана в Мюнхен, беше съпътствана и от книга, носеща същото заглавие. Другото успешно участие на български художник в голям международен форум беше това на д-р Галентин Гатев в "Манифеста 2" в Люксембург.
Смятам, че с известни пропуски това са проявите, маркиращи доброто и успешното в българското изкуство. Накрая се замислих, че нещата с галериите и изложбите стояха по същия начин и миналата, и по-миналата година. Изводът - промяна няма.