Яра Бубнова:
Струва ми се, че 1998 може да се смята за по-различна от предишните две по отношение на частния галериен "бизнес". От една страна, отново започнаха да се появяват нови частни изложбени пространства и то не само в София. Вярвам, че това се дължи на ентусиазма и оптимизма на новите "галеристи", както и на слабо доловимото, но вече проявено замогване не само на отделни хора, но и определени слоеве на обществото. Не предизвиква оптимизъм абсолютното отсъствие на самостоятелни идеи, политика, избор на художници и т.н. при повечето от новите "изложители". Предполагам, че подобно пасивно и доста неграмотно отношение към специфичния (бавен, познавателен, рисков) бизнес с изкуство бързо ще ги елиминира от "играта". Съзнателно не използвам думата "пазар", макар и да смятам, че той съществува. Но нашите галерии все още съзнателно пренебрегват неговите закони. И през тази година учудва и предизвиква критики развлекателно-любителското отношение на галериите към художниците и публиката. Нито рекламата е станала по-грамотна, нито откриванията по-малко формални, нито отношенията художник/галерист - взаимно по-уважителни, нито на публиката й се обръща повече внимание (не става въпрос за дипломатите, естествено). Оплаквания вече се дочуват и от страна на търпеливите ни и потиснати художници, които все пак натрупват и опит, и заслужено чувство за собствено достойнство.
От друга страна, промяната е в засиления стремеж към различни форми на изява извън ординерните пространства на галериите. В това отношение най-модерното и финансово най-достъпно е пространството на Интернет. Има вече реализирани персонални уеб сайтове, нет.арт проекти, дори комерсиални галерии в Интернет. Вярно е, че последните в повечето случаи са ужасни с неграмотността и безвкусието си. Но все пак всичко това е свидетелство за търсене на нови възможности и за изход от локалната изолация.
Моята директна класация е:
1. Галерия "ТЕД" във Варна заради наличието на определена политика, принципния (или почти) подбор на изложбите и особените рискове на ситуацията й. Още заради бързата й ориентация в инфраструктурата. Честита първа годишнина!
2. Галерия "Ата-рай" и Център за изкуства "Ата", които възприемам заедно - нещо като изложбен комплекс "Раймонда" - заради многото прояви, доверието към кураторите, откриването на нови художници, трогателната привързаност към красивите изложби.
3. Националната галерия за чуждестранно изкуство, където работя. По принцип тя не би трябвало да участва в тази класация, тъй като е държавна институция с музейни функции. Но през 1998 г. тя представи 19 български и чуждестранни изложби, без да се броят проявите на "Стълбата". Подобна активност прави впечатление на всеки, който знае при какви условия тя се осъществява.
Като цяло изложбите през последната година не ме впечатлиха особено, може би защото нямах възможност да присъствам на доста от тях. Не бих се нагърбила с класация и раздаване на места, както и не бих искала да обидя повече от необходимото хора, но с удоволствие ще "номинирам" "Флуксус" в Националната галерия за чуждестранно изкуство; уеб сайта на Венцислав Занков (http://www.bulgariaonline.bg/interspace); интерактивния Интернет проект "Хаос в действие" (www.gocis.bg/atacci) на "група художници и изкуствоведи, свързани с Центъра Ата", както се представят самите автори (Борис Костадинов, Раймонда Мудова, Иван Мудов, Десислава Димова, Илина Коралова); "Артгастроном" на Александра Иванова и Ива Куюмджиева; "2000" на Иван Мудов и Десислава Димова.
За сериозно лично постижение смятам проекта "Bulgariaavantgarde" с участието на Таня Абаджиева, Лъчезар Бояджиев, д-р Галентин Гатев, Правдолюб Иванов, Расим Кръстев, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Недко Солаков, представен в Мюнхен. За първи път успях да реализирам изложба адекватно на концепцията й.