Балкански сюжети

"Политическият живот в Босна и Херцеговина се свежда само до борба за власт" - обясни на колегите си от Дойче Веле босненско-сръбският журналист Перица Вучинич, главен редактор на излизащия в Баня Лука независим седмичник "Репортер". "Ами то и при нас е така" - възразиха му колегите от ДВ. "Не, възрази на свой ред Фучинич, защото при нас идваш на власт само за да контролираш митницата и полицията, останалото не се брои, а освен това всичките без друго са демократи." По-детайлирана равносметка на развитието на нещата в Босна три години след подписването на Дейтънското споразумение и задвижването на Дейтънския процес направиха миналата седмица в Мадрид 43 държави и организации от т.нар. Международен съвет за мир в Босна. Нищожен е броят на бежанците, завърнали се в региони, където представляват етническо малцинство, а всичко, постигнато в посока възстановяване и изграждане на надетническите политически институции, е постигнато насила и понякога буквално под дулото на оръжието на ЕСФОР. И трите народностни групи грижливо култивират взаимната си ненавист, както и хватките за доиздояване на международната общност. Тя пък от своя страна декларира в Мадрид, че на финансовите траншове вече се вижда краят, и че нулевият резултат от инвестираните досега средства си остава за сметка на босненци. Ако страната продължава да изплаща дълговете си в сегашното темпо, според най-оптимистичните прогнози ще приключи с тази задача през 2035 година, а ако продължи сегашното си темпо на икономическо развитие, през
2018 година ще достигне нивото от 1991-ва. На фона на тази перспектива пред идните две поколения босненци, ръководителят на мисията на ОССЕ в Босна Робърт Бери направи във Виена следната интересна констатация: парите, които трите етноса в двете си общности изразходват днес за армиите си, по странно стечение на обстоятелствата се равняват на съвкупната международна помощ за Босна и Херцеговина.

*

Без свободни медии няма демокрация, без демокрация няма мир на Балканите, мирът на Балканите е в европейски интерес, ето защо ни помагайте, за да помогнете и на себе си, повтаря директорът на независимата белградска агенция "Бета" Радомир Диклич. Чест гост на колегите си от Дойче Веле, Диклич миналата седмица между другото разказа за последиците от новия сръбски закон за медиите, които са известни, и за целите на предполагаемия югославски федерален проектозакон за медиите, които пък съответно можем само да предполагаме. Новият сръбски закон-намордник на медиите вече два месеца униформизира сръбския медиен пеизаж, ала недостатъчно. Законът например не е в сила в Черна гора, което позволява на някои вестници и списания в случай на нужда да се спасяват на по-либерална черногорска територия. Затова се подготвял проектозакон на федерално ниво. Още никой не го е видял, ала щял да бъде доста по-либерален от сръбския, но затова пък същевременно доста по нелиберален от черногорския закон за медиите. Затова малкото и по-либерално побратимче в югославската федерация със сигурност пак няма да хареса внесения в югославската скупщина закон, и тъкмо това е целта на занятието. Като отхвърли проектозакона, черногорският министър-председател Мило Джуканович автоматически си навлича дежурното обвинение на Белград в сепаратизъм. С въведената по този начин нова фаза в усилията на Белград да демонтира недолюбвания черногорски президент се изчерпва и предназначението на въпросния предполагаем федерален проектозакон за медиите, обясни Диклич баналната политическа аритметика на белградския политически делник.


*

Медийни проблеми терзаят и турската общественост и човек се пита дали те са принципно различни от югославските. В началото на май 1998 г. булевардникът "Хюриет" публикува на първата си страница портрет на правозащитника Акън Бирдал, разобличавайки го в тлъстото заглавие като приятел на кюрдските сепаратисти. Само два дни по-късно Бирдал стана жертва на покушение. На 29 октомври, няколко дни след отвличането на един турски самолет, приключило със застрелването на похитителите, същият вестник публикува друга фотография под тлъстия надпис
"Вижте го този идиот!". Идиотът бе Осман Байдемир, вицепредседател на турската оранизация за човешки права, който се бе осмелил публично да попита, защо преди да бъдат застреляни, не бе предприет поне опитът за арестуването на кюрдските похитители на самолета. От деня на тази публикация Байдемир не нощува два пъти на едно и също място. По повод тези и други подобни инциденти турският публицист Варлик Йозменeк започна, с подкрепата на Съюза на журналистите, издаването на "червен бюлетин" за подобни прояви на "медиен тероризъм" в Турция. Вместо да информират, оплаква се Йозменек, турските медии внушават на обществеността дадено мнение, което обикновено съвпада с мнението на държавата. Държавата представя кюрдския проблем и надигането на политическия ислям като най-големите заплахи за обществото, и медиите послушно внушават точно този поглед върху проблемите на страната. Международно признатите норми и правила на журналистиката не играят вече никаква роля. Изчезването на елементарната журналистическа етика в турската преса Йозменек обяснява с концентрацията на почти всички влиятелни вестници на републиканско ниво в ръцете на няколко крупни холдинга с непроницаемо богатство и съмнителни връзки с ултранационалистически мафиотски кланове. Основават се или се купуват телевизионни канали, за да функционират като високоговорител на една или друга политическа партия. Това според Йозменек обяснява и приказните доходи на някои публицисти и главни редактори, достигащи 50 хиляди долара месечно. Картелирането на медиите освен това съкруши могъществото на синдикатите. Медийният пеизаж се владее от две издателски групи: Динч Бългън и Айдън Доган, които между другото са се споразумели редактори и публицисти, уволнени от едната издателска фирма, да не бъдат приемани на работа в другата. Извън тези две групи остава място за няколко всекидневничета с проислямска или прокюрдска ориентация. "Нашите журналисти или са с намордник, или са в плен някакви било ислямски, било националистически идеологии", гласи констатацията на Варлик Йоземенк.

Жерминал Чивиков