Духовните рецепти
на Игнацио Лойола

Името на Игнацио Лойола не е непознато на широката читателска публика. То е свързано със значими събития в зората на Новото време - преди всичко с мощното движение, наречено Контрареформация, и с делото, оказало огромно влияние върху вътрешните изменения в католическата църква - основаването на йезуитския орден през 1534 г. Лойола е нейният зачинател и от 1541 г. пожизнен генерал на ордена.
И все пак книгата, предложена ни от новото издателство "Натурела", е първата среща на българския читател с големия религиозен водач като автор.
Цел на изданието е да запознае читателите с духовното наследство на Лойола. В книгата са подбрани неговите основни произведения: "Духовни упражнения", "Основни правила за устройството на Обществото на Иисус", повествование за делата на отец Игнацио, записани от отец Гонсалвес да Камара, озаглавено "Автобиография", а също и избрани писма от неговата кореспонденция, "Обсъждане на бедността" и фрагменти от неговия "Духовен дневник".
"Духовни упражнения" е съчинението, което дава облика на книгата и е навярно най-значимото произведение на Игнацио Лойола. Започнати през 1522 г. и публикувани през 1548 г., те се основават на личния религиозен опит на автора и осмислят пътя към основната цел на човешкото съществуване - прославата и служенето на Бога, в което е спасението на душата. Интересен е начинът, по който Лойола следва този път; начинът, по който мистическите озарения и съзерцания са "регламентирани" и интегрирани в един добре подреден комплекс от предписания и наставления. Така очакването на благодат свише се съчетава равномерно с активното организиране на времето от страна на вярващия. Съзнавайки своето несъвършенство, човекът очаква Бог да го насочи в правилната посока, да предначертае действията му и коригира мислите му. Но заедно с това вярващият сам трябва да потърси и заслужи това божествено напътствие чрез постоянно старание. Разсъжденията са замислени да насочат всеки, който се упражнява в това да просветли живота си, да се съсредоточи върху душата си, да си даде ясна сметка за греха, за да постигне духовно пречистване. В "Упражненията" Лойола предписва пътя към основната цел на вярващия да се осъществи на няколко степени: упражненията, насочени към пречистване на душата, са подготовка към просветления живот, който трябва да доведе до желанието да се последва "Вечният Крал" - Иисус, в борбата срещу злото. Ключов момент от така начертания път е извършването от страна на вярващия на правилен избор с помощта на свободната воля. При този акт според Лойола трябва да се тръгне от постигането на понятийна яснота относно нещата, които избираме. Изборът следва да се "извърши по искрен начин" и да бъде подчинен на доброто. Това предполага три стъпки, през които преминава всеки "добър и здрав избор": първо - привличане на волята; второ - постигане на яснота и самопознание и трето - постигане на покой. Този момент от наставлението е особено значим, защото съсредоточава вниманието върху смисъла на живота - възхваляване на Бога и спасение на душите. В състоянието на покой душата използва свободно естествените си заложби. Лойола детайлно разработва и конкретните начини, по които се постига правилният избор.
Следващият момент от духовната школовка е пребиваването в единение с Бога, изискващ размисъл върху живота и страданията на Христос. Доколкото животът в Бога е по същината си единение на волята на вярващия с Божията воля, Лойола съветва обичащия Бога да Му посвети свободата, паметта, интелекта си и да Му се подчини напълно в очакване на Божията любов и благодат.
Съчинението съдържа внимателна и строго разработена рецептура за начините, чрез които душата се подготвя да извлече полза от молитвата и да я разбере по-добре: "Трябва да спра, за да размишлявам върху всяка дума на "Отче Наш". Тук критичният съвременен читател може да открие някои любопитни моменти: като например един от начините за молитва, който е според някакъв ритъм - "при всяко вдишване и издишване да се молим наум, казвайки по една дума от Отче Наш... Това да става така, че само една дума да се произнася между две вдишвания, а в течение на времето между тях да се мисли преди всичко за значението на дадената дума..."
Вярващият трябва да впрегне в упражнението своите сетива, интелект и воля. Според инструкциите на Лойола той първо трябва да види, да чуе и да усети предмета на своите съзерцания и молитви, а сетне да разсъждава върху него. Постига се внушението за пълнота и цялост на духа, за взаимодействие между усещания и разум, между воля и чувства.
Ако в "Духовни упражнения" се търси осъществяването на висшата духовна цел - единението с Бога - от гледна точка на отделния индивид, то в "Основни правила за устройството на обществото на Иисус" се очертава пътят към същата тази цел, но вече поставена като основание за функционирането на йезуитската общност.
Чрез това съчинение от самия извор научаваме какво представлява йезуитската институция, как тя подбира членовете си, как е организирана и как функционира. Посочени са задълженията, които кандидатите за членове трябва да спазват. Преминалият през деветте години на изпитание кандидат може да се присъедини към йезуитския орден само когато пред неговия ум се представи "голямата полза и помощ, които се получават при духовния живот". Той следва да изпита пламтящи желания към Бога, защото Той е пътят, водещ хората към живот. И не по-малко значим от външните "Основни правила" е "вътрешният закон на милосърдието и любовта, който Светият Дух изписва и отпечатва в нашите сърца".
Важен елемент от "Основни правила..." е неговата четвърта част, в която намираме сведения за структурата на образованието в йезуитските колежи и университети. Известно е, че за периода 1547 - 1556 г. под ръководството на Лойола са основани 33 колежа и още 6 са одобрени. След смъртта на духовния водач наставленията, разработени в "Основни правила...", стават ръководство за разгръщане на богата образователна дейност от страна на неговите последователи и към 1773 г., когато орденът е временно забранен, вече били основани 176 колежа и 15 университета. В плана на културната история величието на това дело не подлежи на съмнение. Като исторически източник образователната програма на Лойола би могла да послужи като база за сравнение при изследването на историята на образованието, за да може да се проследи връзката между традицията на европейските университети и спецификата на тези от тях, които са организирани от йезуитския орден. В такива учебни заведения са се обучавали големи имена на Новото време като Декарт и Вико. Познаването на установената в колежите система на обучение може да хвърли повече светлина и дърху делото на онези, които воюват срещу тях. Нека си припомним, че Декарт разработва своите "Правила за ръководство на ума" като опозиция на йезуитската програма. Така тя може да бъде разгледана като почвата, породила своите отрицания. Известна е също и критиката, отправена от Блез Паскал (в неговите "Писма до един провинциал") срещу йезуитската логика и казуистика.
Лойола вижда образованието като помощно средство за по-доброто познаване и служене на Бога. Обучението в колежите иде да подпомогне членовете и ближните им да достигнат крайната цел, за която са сътворени. Важно място по пътя към тази цел заема хуманитарното знание: колежаните следва да усвоят латински и гръцки език, иврит или други езици според мисионерските нужди. В строго определен ред се изучават логика, естествена и морална философия, метафизика, теология (схоластическа и позитивна) и Светото Писание. Образователните програми са насочени и към обучение на непринадлежащи към ордена ученици, особено в областта на хуманитарните дисциплини. Университетското образование е продължение на подготовката в колежите, като водеща дисциплина е теологията, но за подготвителна почва служат хуманитарните науки - граматика, реторика, поетика, история. Езиковото обучение обхваща латински, гръцки, еврейски и др. Преподават се логика, физика, метафизика, етика и математика, доколкото са полезни по пътя към основната цел. Интересна е и административната структура на университетите, а също и постепенната ориентация към медицина и правни науки с оглед изискванията на новия дух на времето.
Известен е характерният за йезуитската школа мек подход към учащите - стремежът бил те да бъдат заинтересувани и привлечени към занимания. Същевременно този подход се вписва в неотменното изискване за пълно подчинение на йерархичните структури в рамките на ордена.
"Духовен дневник" разкрива в интимна светлина мистическото пътуване на Игнацио Лойола, като съчетава на пръв поглед крайно противоречиви състояния и действия: "брилянтна яснота посредством размишление за Иисус", разсъдъчни операции - "за" и "против" собствения избор, молитвено покорство и мистични озарения. Ако в "Духовни упражнения" се срещаме повече с техниките, обезпечаващи правилния избор (ясна представа, размишление, равносметка), в "Духовен дневник" представата ни се допълва с молитвата, преклонението, "любящия трепет и благодатта на сълзите".
Не по-малко интересни за читателя са подбраните в сборника писма от богатата кореспонденция на Лойола. Запознаването с тях улеснява читателя да види по-пълно картината на една толкова енергична, многопланова и внушителна личност като тази на Лойола, съчетаваща смирението пред Бога и църквата с усилена обществена и духовна дейност.
Това, че роденият през 1491 г. испански аристократ, преди да стане духовен водач, е бил офицер в кралската армия, че вследствие на тежко раняване решава да се посвети на Иисус и на борбата с еретиците, е известно на всеки грамотен човек. Но отваряйки "Автобиографията" на Лойола, узнаваме за едно дълбоко екзистенциално превъплъщение. Защо той избира новата духовна ориентация? Какъв е пътят на неговите търсения? Как тази странна и противоречива личност се вписва в общото за Ренесанса културно ядро? Това четиво, както и "Духовните упражнения", може да задоволи многопосочно читателския интерес - като се започне от необходимостта на много от нас да се запознаят с различните начини за организиране на личния си духовен свят и да "школуват" духа си и се стигне до интереса към живата история, до многоликата и противоречива ренесансова култура, в която духовните терзания на вярващия са обвързани със стремежа му на деен, практически ориентиран и дълбоко различен от своите предшественици човек. В основата на преосмислянето на ценностите, с което започва Новото време, стои насочването от vita contemplativa към vita activa. Именно този стремеж към деятелност се излъчва от фигурата на Игнаций Лойола. Дори моментите на съзерцание и мистични озарения той цени не самоцелно, а по-скоро като източник на енергия и вдъхновение за работа. При него сълзите се съчетават с войнстващата сила, служенето на краля - със служенето на Върховния Крал. Изготвената веднъж и неподлежаща на развитие рецептура, образователната идея, призивът за безпрекословно подчинение на Светата йерархична църква - всичко това се обединява и оживява пред читателския поглед. Създава се неповторима атмосфера, надхвърляща историческите граници, верските предпочитания и избор.
Днес, в края на ХХ век, глобалните културни промени са извикали към живот темите за културата и културния диалог, за толеранса към другостта, за новите проекции на веротърпимостта и хуманността, за образоваността и за човечността на човека. Що се отнася до българина - пред него остро стоят темите за религиозната традиция и религиозната идентичност. И тук ми се струва, че не бихме могли да определим съчиненията на Лойола като интересни само за привържениците на една или друга верска традиция. Те по уникален начин представят как се ражда едно от лицата на Новото време. А то е момент от историята на човешката култура.

Анастасия Делчева


Игнацио Лойола. Избрани съчинения. Изд. "Натурела", С., 1998, 262 с., превод и встъпителна студия А. Гънгов