Между абстракцията и конкретността, представени съответно в изказванията на гостите ни от Великобритания и Германия, протекоха двата дни на семинара. Джон Долан - директор на Библиотеката в Бирмингам, се опита да дефинира стратегии, системно-структурен подход, да осмисли както феномена "библиотека", така и термина "променящо се общество". Рита Керер - заместник-директор на Франкфуртската градска библиотека, беше по-конкретна. Тя говори с цифри, с понятията на библиотечната професия, и то в нейната ежедневна практика - такси, глоби, посещения.
Някъде между тези две взаимноопределящи се крайности се ситуирахме ние - българският опит, представен в практиката на Русенската библиотека, която тази година отбеляза и 110 години от своето създаване.
Когато се връщам към това "съ-битие" в доста монотонния живот на българските библиотеки, осъзнавам, че е наложителна ясна дефиниция за това какво във Великобритания и Германия разбират под "променящо се общество", "роля", "библиотека" и какво ние в България. Договореността за смисъла на понятията е не само задължителна, тя ни спасява и от капана на "говоренето на различни езици". "Променящото се общество" в контекста на семинара означаваше "общество, което динамично се трансформира от затворено в своята географска измеримост съ-житие на индивиди, в отвореното всеобхватно общество на информационните технологии и комуникациите". Това е променящото се общество на демократичните институции в тяхната дългогодишна битийност, на обществото, което, макар и несъвършено, все пак поставя в центъра на своето внимание индивида-гражданин.
Джон Долан разказа за недоволството от британските библиотеки в началото на седемдесетте, когато "библиотеките са съществували заради библиотекарите". Една абсолютна затвореност и нежелание да се разбере, че в крайна сметка библиотеките като социален феномен съществуват заради своите клиенти и потребители. Проблем, който дълго време ще бъде актуален за българските библиотеки. Поразена бях от начина, по който съвременният свят преосмисля всяка своя институция - от най-консервативната, тип "библиотека", с нейната архаичност, правила и процедури, до най-динамичната - неформалните групи на техно- и попкултурата. Промяната на парадигмите върви паралелно както в самите организации, така и в общността, която заявява ясно, почти императивно, своите искания и очаквания.
Там библиотеките се признават като авторитетни институции, способни да бъдат мост между традиционното печатано слово и новия свят на информацията и комуникациите.
Така ли е у нас ?
Остарели фондове, които поради финансови причини се обновяват много бавно и тромаво. Липса на каквато и да е държавна политика по отношение на този тип библиотеки. Ограничено финансиране само в рамките на общинските бюджети. Липса на достъп до програми - национални или международни - по които библиотеките да кандидатстват със свои проекти. Всички опити на Русенската библиотека, например, да кандидатства като водеща страна по европейски програми, отворени за България, показват, че при ограничените за страната ни средства, изборът никога не определя като подходящ за финансиране на проект, представен от библиотека. Докато в европейските държави библиотеките се мислят като центрове, които осигуряват "равни възможности" [equal opportunities] на гражданите за достъп до информацията и така те са универсално средство за обучение и самообучение на деца, ученици и възрастни, то у нас не битува никаква ясна държавна или обществена представа за смисъла от съществуването на библиотеките.
Показателен е фактът, че на Националния дебат по проблемите на българската култура библиотеките не намериха място в дискусиите. Как обществото оценява българските библиотеки, какво очаква от тях, как очаква да го получи, кък преценява качеството на предлаганите услуги - всичко това са въпроси, на които едва ли някой търси отговор. Този контекст на липса на "обществена претенция" осъжда библиотеките на ориенталско-балканско безвремие. Изглежда единствено активността на работещите може да динамизира пространството.
Да не забравяме обаче, че в тази търсена динамика има няколко ключови момента, които ще гарантират запазването на уникалността на библиотечната институция. При всички случаи трябва да се намери правилният баланс - хората са свързани с книгите, те обичат да бъдат заобиколени от книги, които им вдъхват уют и спокойствие и този "дух на словото" не трябва да бъде загубен. От друга страна, информационните технологии, особено за България, са скъпо струващи инструменти и в този смисъл въпросът доколко и кои от услугите ще бъдат платени, вече е на дневен ред. "Равните възможности" ни задължават да осигурим практически достъп на всички желаещи до всякакъв вид информация, без цензурата на идеологиите или ограничението на финансите.
Едно е ясно - без намесата на държавата, която да разработи своя стратегия за развитието на библиотеките в страната, стратегия, която да бъде мислена в термините на националните приоритети, българските библиотеки ще бъдат осъдени още дълго време да битуват извън двора на европейската, а и на българската култура.
Бих желала да предложа тук един възможен сценарий за развитието на феномена "библиотека" - с всички възможни смисли и конотации, които той актуализира в културния контекст. Сценарият е абсолютно имагинерен, съзнателно позитивен.

Сценарий Нашата библиотека.
В рамките на следващата година Министерството на културата сформирва няколко работни групи, представящи различни аспекти от възможните функции на библиотеките:
- група от деца и ученици, за които библиотеката е място за образование, за срещи, за достъп до компютърните технологии и Интернет, за забавление и приятно прекарване на свободното време;
- граждани, които ползват библиотеката за самообразование или просто за удоволствието от прочетената книга;
- третата група е от работещи библиотекари, които обсъждат открито своите очаквания и представи за бъдещето на професията;
- група на оценителите, която анализира предложенията на работните групи и организира ефективен национален дебат, на който взаимночуващи се позиции с консенсус определят националната стратегия.
Поставят се краткосрочните цели и се определят механизмите за контрол - както върху процесите в самите организации, така и по отношение ангажиментите на държавата. Дефинира се ясно каква е представата за "библиотека на и за гражданите":
- тя е ключова структура, която подкрепя и подпомага хора от всички възрасти, осигурявайки им просперитет в информационния свят - подпомага ги в придобиването на нови умения за работа, в позитивното и креативно използване на информацията, подобрява качеството им на живот;
- тя е неделима част от националната образователна система;
- тя е отворена и достъпна за всички, независимо от това какъв вид материали - печатни или не - желаят да ползват;
- тя е архив на материали за местната история...
Биха могли да се дефинират много различни и конкретни очаквания и перспективи. Задължителен е акцентът върху възможностите на библиотеките да възпитават и образоват свободни, информирани, неограничени не само в географското понятие за място личности, които участват със самочувствие в процесите на глобализирания свят, извличайки от тях най-доброто за себе си и за своята държава.
Това ще определя и бъдещите нормативни актове, регламентиращи статута и функциите на българските библиотеки.
Дано по страниците на в. "Култура" се представят всички възможни сценарии за развитието на българските библиотеки, защото само в обговарянето на сегашната ситуация можем да намерим своите "raisons d'etre".

Жечка Калинова