Преобръщането на културните ценности, рязката промяна на статута, функциите и възможностите на библиотеките поставят на жестоко изпитание работещите в тях специалисти.
Нито един от многобройните министри на културата в последните години не забелязваше проблемите на библиотечната система, която се управляваше от едно непубликувано ПМС от 1970 г. Единственият опит в началото на 1995 г. бе повече от злополучен - излезе едно мъртвородено постановление, чието времетраене бе няколко месеца. Този нормативен хаос, липса на конкретен статут и приоритети в националната културна политика (поне по отношение на библиотеките) продължава и до днес.
Съществува странна феодална раздробеност в библиотечната система, всяка библиотека решава или се опитва да решава сама проблемите си. И това става най-често в една враждебна среда, сред гузните подмятания и смешни полуоправдания на страхливи за поста си чиновници, които се опитват да обяснят бездействието си, веднъж с изискванията на валутния борд и Сметната палата, друг път с това, че културата била извън всякакви приоритети, правила, механизми за подпомагане и пр.
Сред самото библиотечно съсловие пък витае обърканост, разединеност, разнопосочност на интересите. И като естествен резултат на всичко това е силно сниженият обществен авторитет на по-голяма част от библиотеките в страната.
Като директор на Регионална библиотека "Георги Раковски" - Ямбол, от няколко години с моите колеги преживяваме злополучните метаморфози на обърканото социално време. Днешното ни съществувание е нескончаема, дори бих казал, забавна верига от парадокси и куриози.
След резкия скок на цените, преди няколко години, библиотечната система в страната отбеляза срив. И когато след него жадният за нови заглавия читател, привлечен от шарената издателска сергия, гледаше безпомощно как цените на книгите стават все по-недосегаеми, той решаваше да ги потърси в големите библиотеки. Но колкото повече заглавия излизаха, толкова повече бяха орязвани годишните бюджети, а чиновническото недомислие от лятото на 1997 г., което безцеремонно отне възможността собствените приходи от допълнителни услуги да се ползват, както беше доскоро, за дейност на библиотеката, ни превръща все по-успешно в хранилища на стари книги и стари вестници. И това е един от най-сериозните, кардинални проблеми пред всички бивши окръжни библиотеки.
Превръщането ни в досадно бреме на постните общински бюджети, в съчетание с категорично отнетата възможност да печелим сами, ни обрича да се превърнем в институти със "затихващи" във времето функции.
Малък лъч светлина в тази безнадеждна картина според мен е основаната на 7 май 1998 г. в Сливен Асоциация на регионалните библиотеки, която трябва да защитава специфичните интереси на този тип обществени библиотеки в най-големите градове, като подпомага финансирането на важни проекти с международно участие, свързани с приобщаването ни най-вече към глобалните информационни технологии на съвременния свят.
Каква е готовността ни пред прага на новото хилядолетие да посрещнем предизвикателствата на информационната лавина, която залива света?
И тук ние като страна сме изостанали безнадеждно. Нашата библиотека с голяма мъка си осигури безплатен достъп до Интернет, а в същото време няма пари дори да си плати телефонните разговори. С удоволствие разглеждам каталога на Конгресната библиотека в САЩ, а опитите ни преди малко повече от година да осъществим on-line връзка с електронния каталог на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - София, пропадаха, тъй като "качеството" на телефонната връзка Ямбол - София по никакъв начин не може да осигури подходящи условия за трансфер на данни. Техниката ни (където библиотеките разполагат с такава) е сбирщина от всевъзможни и отдавна изхвърлени от употреба компютърни конфигурации, безнадеждно изостанали от времето. По правило те са дарение, на което се радваме като малки деца, но косите ни настръхват, когато трябва да влезе в действие. Засега единствено фондация "Отворено общество" има практика да предоставя компютърна техника на библиотеките, но докато се утвърдят проектите, тя вече е остаряла.
Имаше един национален проект за автоматизация на библиотеките в страната, но явно други "потребности на времето" са изтласкали тази потребност на по-заден план...
Ямболската регионална библиотека без параден шум преодоля много проблеми в първоначалната смяна на традиционната технология и вече повече от пет години работи успешно в сферата на автоматизацията. Днес библиотекарите дори не могат да си представят какво биха правили и как биха работили, ако не притежавахме тази техника и необходимите библиотечни програми. Компютрите ни (десет на брой) са свързани в мрежа и електронният каталог е достъпен за всички читатели в заемните и читалните с помощта на обслужващите библиотекари. Разполагаме с електронна картотека на статиите от местния периодичен печат, съдържаща сведения за уникални материали за период повече от 50 години, които сме готови да предоставим чрез Интернет на всички, които се интересуват от тях. Притежаваме модерна звукозаписна, размножителна и видеотехника, за най-малките читатели организираме ежедневни конкурси с награди. Организираме и съвместни спектакли с Кукления театър - Ямбол. Жалко е, че в този момент единствените, които подпомагат нашите усилия, са читателите ни, които даряват средства за закупуване на книги, много наши съграждани автори ни предоставят книгите си.
Проблемите са толкова многобройни, че трудно биха могли да се систематизират дори в една Бяла книга. Но хленчът по щастливото минало и неясното бъдеще едва ли ще бъде от полза за някого. Необходимо е управниците да разберат, че бездуховността ще бъде страшен бич за нацията, ако унищожим безразсъдно нашите културни съкровищници. Никакви помощи откъдето и да е, няма да са в състояние да ни върнат в равновесно състояние. Ние се ровим ежедневно в праха на миналото и знаем, че суетната човешка слава отлита, остават само книгите като нейн мълчалив свидетел и съдник.

Димитър Бечев