Вавилонският език

Господ презрял хората, объркал езиците им и спрял горделивото начинание Вавилонска кула; спортните коментатори днес поправят несправедливостта. Няма две еднакви състезания, има много еднакви коментирания; разликата е единствено в споменаваните имена. Иначе абсолютно "единосъщно" някой играе неумело, а друг добре гардира топката; за един: "е, няма какво, няма какво да кажем", за втори: "устремно нахлува в половината на противника". Спортният шпикер е жрец, шаман, повтарящ едни и същите слова на сакралната формула, за да се случи ритуалът и изпълни предначертаното.
Видяно така, "спортното" говорене е не за сведение, а за медиация. Посредник на сакралното в света на профанното, не тривиален, всекидневен, обикновен език. Коментаторът е култов, не телевизионен служител; неговите думи - откровение, не трафарет. Въплъщението "Господ е българин!" ни бе низпослано именно от него, защото той бе единствено способният да провиди отвъд земното и съответно да го изкаже подобаващо.
Оттук повторенията (
"вечното завръщане"): не беден речник, а сакралният език преди Вавилонското разцепление. Са изначалното слово на стълпотворението, изразяващо се единосъщно и обединено от общо дело. Едно всемирно поклонение, всеобхватно "масонство", призовано да се помоли пред общия олтар.
Спортът днес - религия, стадионите - храмове, шампионите - богове и герои, коментаторите - жреци. Служат не на аудиторията, а на нейните кумири и идоли; гласът им изказва трансцендентното, свещеното, отвъдното. А това е възможно само чрез
готови, изпитани, проверени ритуални формули, не чрез изненадващи словесни еквилибристики. Всяко новаторство, оригиналничене, евристичност в спортния коментар го прави смешен, жалък, еретичен. Неговата парадигма е веднъж завинаги дадена, отклонението от нея е смут и объркване. Е разсипване на Вавилонския език, негово разсейване и унищожаване. Нож в сърцето на сътворението.
Новият култ - JUVENTUS, не INCARNATIO; новата молитва - "Гол, гол, гол!", не "Отче наш". Спортните коментатори са предвестниците, пророците на бъдещия религиозен ентусиазъм. Еднаквостта на тяхното говорене - знак за всеобщността на обсесията. Спортът е Вавилонската (анти)утопия, която предстои.

Митко Новков