Теодосий спомня побратими

CD "Братимене"/98, Gega New

Дори не успя да му се зарадва. В мига, в който албумът видя бял свят, запраши оттатък Океана. Заглавието можеше да се роди в главата само на един човек, който споделя духовните му копнения и той се нарича Борис Христов. Идеята бе да намери по един запис с всички джазмени, с които е работил, и да си направи споменик за най-интересните мигове от преживяванията сред българското джазово братство. Преследваше я със своята тиха упоритост, прослушваше запис след запис, ровеше се из стари снимки и енциклопедии. Накрая се получи поменик от 13 заглавия, наченат от първия запис на "Хоро с кавал". Свиден спомен за всички, които присъстваха онази февруарска вечер във II студио на Националното радио. Тогава Теодосий, без да подозира, разчупи леда между българската народна музика и джаза. Дарин Бърнев рано го беше изкушил да надзърне в неизвестното, той му се беше доверил, но никой не знаеше какво ще излезе. Нататък наистина изтече много вода и не остана джазмен, който да не си опита късмета покрай невероятния звук на неговия кавал. Още повече, след като Милчо Левиев бомбастично го определи като "Първия кавал на планетата". Така след Веско Койчев и Дочо Панов, които бяха първите му съратници, последваха още няколко пловдивски години около Веселин Николов и Огнян Видев. След това дойде времето на Антони Дончев и Христо Йоцов, приятелите Борис Динев, Румен Тосков и Стоян Янкулов, съвместните записи със Симеон Щерев и Анатолий Вапиров, истинското приключение с Петър Петров от Русе и неговите момчета от трио "Русчук". В албума има записи с всеки от тях - късчета от звуци, които открехват портичката към свидна картинка и я оживяват. Някои от тях са прекомпозирани (заради прекомерните дължини са монтирани в по-кратки варианти), други са постигнати виртуално (например "От нищо нещичко" с "Акустична версия" с наслагван през времето). В селекцията участват и две певици - Йълдъз Ибрахимова и Стефка Оникян, а диалозите със Стоян Янкулов са съвсем нови и създадени специално за това издание. Албумът завършва с тихото повяване на вятъра след камбанния звън от "Свети Александър Невски" в Коледната нощ на 1992. За всички остава надеждата, че братименето ще продължи.

Йордан Рупчев