Тарантино вече е друг

Изпод "Глутница кучета" и "Криминале" на Тарантино изскочиха повече автори, отколкото изпод Гоголевия "Шинел". Но, докато историята със следовниците на руския класик се проточи с десетилетия и роди бляскави постижения, то резултатите от работата на духовното паство на американския киноидол за няколко години замирисаха на мухъл. Нормално, защото жанрът "Тарантино", крепящ се на иронията към девалвирали ценности и митове в глобален мащаб и цитирането и преобръщането на образци и клишета във филмов план, бе обречен на кратко съществуване. Просто такъв му е генът - атрактивен, но лишен от горещата кръв на истинския живот, от който черпят енергия най-стойностните и трайни неща в изкуството. Не можеш вечно да вегетираш върху чужди гърбове, пришпорил колесницата на ехидността, дори да си безбрежно изобретателен. Самият Тарантино имаше дебел пръст в скоростното изхабяване на собственото си течение, след като пишеше сценарии и играеше във филми на подражателите си. Проблемът на подражателите бе, че нямат таланта на пастира. А проблемът на пастира бе, че с "Криминале" удари тавана на храма си и оттам насетне го заплашваше ефектът на бумеранга. Той обаче усети това овреме и смени блендата. Сега да му мисли стадото, което безропотно го следваше. Защото Тарантино наистина вече е по-друг режисьор - и като стил на водене на разказа, и главното - като мироглед. Свидетелството за промяната се нарича "Джаки Браун". Тази промяна не е осъществена драстично, завоят е плавен. Режисьорът остава верен на пристрастието си към маргиналите в ганстерското съсловие и криминалния сюжет. Става дума за 500 хиляди долара, около които се завързва интригата (сценарият е по роман на Елмър Леонард). Изпитан трик на Тарантино са още свиването и разтягането на филмовото време и активният "мозаичен" музикален фон, включващ етапни парчета от различни десетилетия. Моралните дилеми пак не са решени категорично, доброто и злото не са по холивудски безусловно дефинирани. Иронията към онова, което се случва, отново се долавя, но тъкмо от тук започва и промяната. Иронията е далеч по-фина от преди - като се тръгне от епизодите на насилие, където емблемната клоунада на Тарантино е сведена до минимум (само три трупа и то съвсем деликатно усмъртени) и се стигне до генералното му отношение към героите. В това отношение вече има много повече нюанси. За пръв път не всички персонажи са губещи. За пръв път режисьорът си позволява откровена симпатия към някои от тях - стюардесата на Пам Гриър и адвокатът на Робърт Форстър. Според мен тези двама актьори правят най-интересните и дълбоки образи в "Джаки Браун", въпреки участието на величини като Робър де Ниро, Самюъл Джексън, Майкъл Кийтън и Бриджит Фонда. Точно чрез героите на Гриър и Форстър режисьорът осъществява своя елегантен слалом между безнадеждността и покълващата надежда тип "Бягството" на Сам Пекимпа (любим филм на Тарантино). В "Джаки Браун" най-важните неща се внушават не в действието, а в паузите, които го съпътстват. Има няколко сцени, където пословичната тарантиновска бъбривост е заменена с мълчание, криещо повече емоционална информация от най-взривния монолог или диалог. Има даже наченки на сантименталност - нещо, което хич не се връзваше с представата за този режисьор. Но, улегнал и помъдрял, той изглежда проумя, че едно нещо на този свят не девалвира - любовта. До момента Тарантино никога не се бе уповавал на нея. Тя и сега не присъства пряко, но се усеща полъх и негов носител също е тандемът Гриър - Форстър.
В "Джаки Браун" няма гениални епизоди като разговора около масата в закусвалнята в "Глутница кучета" или танца на Траволта и Ума Търман в "Криминале". Този филм не достига висините и гръмотевичната сугестия на предшествениците си. Той е важен с това, че е кръстопътен. И че Тарантино хвана вярната посока за развитието си, след като намери сили да се отдалечи от естетиката, която го превърна в икона за милиони. Той пое риска да разочарова правоверните си поклонници. А на такова нещо са способни само личности от изключителен ранг.
Дали пък следващият му филм няма да е любовен?

Борислав Колев