Добре, че свършиха празниците

Добре, че свършиха празниците, та да си починем. Започна една година, неясно засега каква - или е на заека, или е обърнатото дяволско число, или е просто последната от столетието. "Радио 99" дори твърди, че е неговата година. С помощта на медиите се убедихме, че важното е не каква е годината, а как ще я посрещнем.
По празниците някои слушат радио, защото си почиват, други не слушат радио, точно защото си почиват. Най-интересни са тези, които правят радио - те хем работят, хем празнуват.
Дежурните радиожурналисти в почивните дни са особена категория работещи. Те трябва сериозно да говорят за забавлението и ако могат, да се забавляват. Ако не могат да се забавляват, трябва поне добре да симулират. Трябва да създават, но и да се приобщават към шетнята, към приповдигнатото настроение на слушателите. Трябва да рисуват картината на празника, проектирайки се в нея и в същото време, дистанцирайки се от нея. Трябва да вървят по нишката на едно безкрайно "вътре" и "вън" на групата от забавляващи се. Сериозността им трябва да бъде и условна, но и истинска. Всичко това е само една малка част от "трябването".
Аудиторията, към която са насочени усилията на празнично настроените радиожурналисти, има най-малко два осреднени образа. Едните се забавляват независимо от радиото, другите търсят развлечението в радиото. Да си адекватен и за двата типа слушатели е много трудно. В най-пренебрегната сутрин от календара - тази на 1 януари, един радиоглас от "радио 99" успя да примири различията между двете слушателски групи. Точно когато часовникът се опитваше да стигне 9 часа, гласът пожела "Добро утро" и "Лека нощ" едновременно. Банално за ежедневния живот, но интересно радиовнушение. Има доброволно изключване за една значителна група слушатели и пълно отдаване на по-малката, но будна публика. Това добре, но съществува и друг нюанс в отношението. Да говориш на някой, който спи, е доста неблагодарно. Тези, които пък слушат точно по това време, са представени като нетипично малцинство купонджии. Радиоводещият не само завижда на спящите, но и демонстрира членството си към тяхната група. А не работи за нея. В такава ситуация частната персона се разграничава почти изцяло от професионалното задължение.
Повечето от радиостанциите по празниците имаха поведението на любопитни деца. Разпитваха слушателите си за интимната същност на препиването и преяждането. Състоянието на корема за сетен път се оказа по-важно от абстрактното удоволствие да слушаш радио. Там където се опитваха да не задават подобна тема за разговор, радиожурналистите бяха принуждавани от слушателите си да се върнат към нея. Рисковете на радиопрофесията по време на празници се доближават до тези на таксиметровите шофьори и психиатрите - никога не можеш да бъдеш сигурен на какъв клиент ще попаднеш. Жертвите на ментето обикновено говорят много и все неща не за ефир. Не че такива работи не се случват и в делник, но когато има повод, нещата лесно излизат извън контрол. Добре, че свършиха празниците, та да си починат радиожурналистите и слушателите.

Вяра Ангелова