Антидядоколеда

Основният принцип на очакване при посрещането на новогодишната празнична програма с всички съпровождащи предавания е, те да бъдат възприемани като по-лоши от предишните. Те се превръщат в нещо подобно на Антидядоколеда: чакаме го с тревожно-иронично нетърпение, за да го прогоним възмутени. Впрочем по вестниците често четяхме, как някъде някой Дядо Коледа се напивал и обърквал подаръците, след което едва ли не го линчували. И новогодишната програма се чака като един такъв поначало битово разложен дядо. В известен смисъл неговата възраст наистина е достопочтена. Откакто помним българската телевизия, празничният блок в новогодишната нощ почти винаги се е състоял от "весел" телевизионен театрален спектакъл или мюзикъл (в режисурата на Хачо Бояджиев), след новините са следвали също така неизбежните кръшни хора, а после е захващало основното ходене по мъките на телевизионния празник. Преди и след неизбежното поздравление на държавния глава в неизбежния дванайсти час - пак народни песни и танци. После продължаваха мъките да се създава весело настроение. Впрочем тук съществува едно неизбежно противоречие. На онзи, който умее да се весели истински, празнична програма изобщо не му трябва. Който обаче разчита да вдигне градуса на настроението си само чрез телевизията, претърпява неизбежно фиаско. В този смисъл празнична новогодишна програма изобщо не е необходима за зрителя: в първия случай тя, каквато и да е, почти не се забелязва, а във втория по презумпция се гледа с (пре?)увеличено критично око. Тя е необходима най-вече на самата телевизия.
Въпреки това обстоятелство, след като вече се е случила на екрана, празничната новогодишна програма се нуждае от неизбежния коментар. Нейната схема беше традиционната, защото Антидядоколеда обича да се напива само по един начин. Телевизионният вариант на "Чичовци" бе по-излишен и от някогашните хачовизми. По Канал 1 певецът Богдан Томов се представи не само като конферансие, но несполучливо се опитваше да актьорства с някакви шеги. "Улицата" на Теди Москов, поради драматичната случка с него, бе редуцирана от Андрей Слабаков до нейните "Павета". Не може да се отрече добрият вкус, проявен в така монтирания материал, неговата раздвиженост и същевременно стегнатост, както и ударността на част от актьорските изпълнения-павета. Въпросът е доколко това произведение можеше да се гледа и да се разбере тъкмо като част от една новогодишна празнична програма - вероятно много трудно - и доколко въобще то установи допир с предаването на Богдан Томов и с "НЛО". От своя страна и актьорите от "НЛО" са случвали на по-успешни часове през годината, отколкото в тази новогодишна нощ. Снишиха се в празника и останалите наши телевизии заедно с Ефир-а. "Нова телевизия" и "7 дни" вероятно са били обект на по-масов интерес, защото освободиха кючека. От филмовата програма навяваше определена (и очаквана) скука. Чувство на срам засяда в гърлото, ако се върнем към някои изяви от коледните дни, като например тази на нашите "пеещи", или по-скоро предимно мъркащи, мучащи и грачещи театрални звезди.
Ех, Антидядоколеда, ти си лесен, догодина пак така ще се люлееш, но и ние все така ще те чакаме, ругаем и замеряме със снежни топки.

Ромео Попилиев