Времето на вездесъщата
видеокамера
Един от последните холивудски шлагери, филмът "Враг на държавата", шокира публиката с разказа за едно прозрачно общество, където всяка стъпка се контролира от видеокамери и микрофони. А последният брой на германския седмичник "Ди Цайт" е посветен на футуризма - на някогашните и на днешните прогнози за бъдещето. В този брой е публикувана и статията на Лудвиг Зигеле "Краят на интимността или Хилядоокото бъдеще", която анализира действителността, залегнала в основата на холивудския филм.
Спасение няма. Под погледа на видеокамерите ние напускаме жилището си, пътуваме в асансьора, качваме се на колата в подземния гараж. По светофарите, мостовете и кръстовищата всевиждащите камери документират придвижването ни към офиса. Там камерите съпътстват целия ни работен ден - по стаите и коридорите, дори в тоалетната. Камерите се взират подир нас и след работа - докато пазаруваме из пешеходните зони или универсалните магазини. И пак камерите ни посрещат на входа на кварталната кръчма или в жилищната ни кооперация.
За много хора този сценарий е всекидневие. Обществеността почти не забелязва как градовете на западния свят постепенно попадат в мрежата от електронни очи. Новата техника прави видеокамерите все по-малки, все по-интелигентни и все по-евтини. А чрез Интернет заснетият от тях видеоматериал за секунди може да достигне до всяка точка от света. В резултат от това не само държавите и фирмите, но дори отделните граждани добиват апетит за видеопроследяване.
Нима частната сфера вече изчезва? Нима вече настъпва тоталната прозрачност? За мнозина американски футуролози това вече е факт. Дейвид Брин например, автор на документални и научнофантастични книги, смята, че в бъдеще почти всеки сегмент от човешкия делник ще бъде обект на видеонаблюдение. За него решаващият въпрос гласи: Кой ще контролира всички тези камери?
Пешеходците в лондонския квартал Нюхам няма да сбъркат, ако забулват лицата си до неузнаваемост. В противен случай току-виж полицията ги арестувала. Работата е там, че в този квартал около 150 камери денонощно наблюдават улиците и площадите. От октомври тези камери вече подават картината в централен компютър, който сравнява лицата на минувачите с регистъра на известните престъпници. При съвпадение от 80 процента компютърът алармира полицията. В световен мащаб Великобритания е шампион по видеопроследяване. Само за последните 10 години британските кметства са инсталирали повече от 300 000 камери, смята правозащитната организация Прайваси Интернешънъл.
И други държави, най-вече САЩ, гледат да не изостават от Острова. Най-активен отвъд океана е град Балтимор на Източното крайбрежие, който до неотдавна беше американски шампион по убийства на глава от населението. Плановете на тамошното кметство за бъдещето предвиждат над 200 камери, инсталирани по улиците - най-малко по две на важните кръстовища.
И в Германия видеонаблюдението с полицейска цел постепенно си пробива път. Засега видеокамерите на обществени места все още са рядкост - има ги например в Лайпциг, където от 1996 година една камера с дистанционно управление надзирава градския център. Непрекъснато обаче нараства желанието на политиците тази практика да се разшири. През май миналата година хамбургските християндемократи предложиха например да се увеличи сигурността по площадите в града именно чрез инсталиране на видеокамери.
Отколешна мечта на политиците е да овладеят престъпността с помощта на камери. Ала едва в последно време техниката достигна онова равнище, а цените й спаднаха дотам, че да бъде използвана масово. Вярно, че всяка камера в лондонския квартал Нюхам струва около 30 000 марки, обаче затова пък предлага възможност за денонощно наблюдение и такива увеличения, че дори от двеста метра може да заснеме луничките по човешкото лице.
Съвсем обикновени видеоочи за персоналните компютри вече могат да се купят от всеки специализиран магазин на цени под 10 долара. Скоро те ще струват още по-евтино, защото японски фирми вече разработват технология, чрез която цялата електроника и дори обективът се събират на един микрочип с големината на грахово зърно. За частно ползване тези микрокамери станаха особено интересни обаче главно поради това, че много лесно се включват към Интернет. Първоначално посетителите на мрежата ги използваха главно за изпращане на най-обикновени фотографии. В момента хиляди уебстраници предлагат снимки на градски площади, на водоизточници, пейзажи, аквариуми, дори на кафе-машини.
Дженифър Рингли беше първата, която преднамерено насочи микрокамерата към човешко същество. Обаче не за да шпионира някого, а за да извади на показ личния си живот. Двете цветни камери, които са инсталирани в жилището на 21-годишната американка от Вашингтон, всяка минута изпращат кадри към един централен компютър. Така хората по цял свят винаги могат да видят какво прави в момента Дженифър Рингли. Младата компютърна дизайнерка никога не изключва камерите, дори в най-интимните моменти от живота си. Според нея, това е велик социологически експеримент. "Изобщо не ми пречи, че хората ме гледат, казва тя. Моята частна сфера е в главата ми, там имам предостатъчно място за интимен живот."
Подобни самоинсценировки са безобидни. Обаче микрокамерите в определени ситуации могат да създават и проблеми. Много американски детски градини например напоследък ги инсталират в своите помещения. Така родителите по всяко време могат да надникнат на специалните Интернет-адреси като ПарънтНет или КиндърКам и да се информират за добруването на своите наследници. Но и да проверят дали персоналът на детската градини изпълнява обещанията, дадени на родителската среща.
Много фирми вече от доста време използват микрокамерите, за да шпионират своите служители. В последния доклад на германския федерален пълномощник по защита на личната информация се казва, че напоследък внедряването на миникамери в частната сфера се развива с бурни темпове. Експертите смятат, че само в Германия броят на тези камери вече е над половин милион. Най-усърдни клиенти са онези работодатели, които се боят от измами или кражби.
Мнозина мъжкари вече са пристрастени към една нова игра: да надничат с микрокамери под полите на жените, след което да разпространяват кадрите по Интернет. Уеб-фирмата Апскърт дори изпраща специални екипи "на лов за жени". Нейн говорител безцеремонно обяснява, че тази услуга спестява на много мъже необходимостта часове наред да дебнат под някое стълбище.
Стив Ман, професор от университета в Торонто, си е измайсторил лична микрокамера, която носи винаги със себе си - обикновено скрита в рамките на големи слънчеви очила. Ман често-често щрака с тази камера и веднага изпраща кадрите чрез подвижен телефон до своята Интернет-страница. Професорът особено обича да снима камери, които снимат него и дори вече е подготвил цял документален филм с многозначителното заглавие "Контравидео". Една сцена от този филми показва например разгневения шеф на супермаркет, който се опитва да обясни защо неговите контролни камери могат безнаказано да снимат професора, докато самият професор няма право да снима камерите. Стив Ман смята, че частните микрокамери са единственият начин да се противостои на тоталното видеонаблюдение и да се изравнят условията на играта.
Футурологът Дейвид Брин излага сходни аргументи в своята книга, противопоставяйки два възможни модела на бъдещото общество. В първия модел видеокамерите надничат от всеки уличен стълб, от всеки покрив и светофар. Престъпността е ликвидирана, обаче обществото се е превърнало в Оруелов кошмар. Обективите се контролират от всемогъща полиция, на която нищо не й убягва. И при другия модел камерите са вездесъщи, само че това общество е твърде далеч от полицейската държава. В него камерите нямат място между четирите стени на личния дом. Цялата информация от външните камери се концентрира в полицейските компютри, но до тях има достъп всеки гражданин - независимо дали е майка, която иска да види какво вършат децата й на детската площадка, или пък правозащитник, който желае да проследи арестуването на заподозрян. Брин смята, че гаранция за едно цивилизовано общество е тъкмо уравновесяването на прозрачността. Тогава полицейската държава е невъзможна, защото силите на реда също са под наблюдение. Пък и самите граждани едва ли ще могат необуздано да се следят един-другиго, защото воайорите просто няма къде да се скрият. Брин стига до един парадоксален извод: за да спечелим свободата си, ние трябва до голяма степен да се откажем от личната си сфера.
Тази концепция звучи вълнуващо, но други специалисти я смятат за наивна и опасна. Наивна, защото подобна система на насрещно следене изглежда нереалистична, доколкото държавата винаги ще разполага с по-добра шпионска техника. А опасна, защото гражданинът без никаква належаща необходимост ще бъде принуден да извади на показ личния си живот. Естествено, добре е и наблюдаващите да бъдат под наблюдение. Но цената става твърде висока, ако самите наблюдавани трябва за целта да се разголят до кожа. Правозащитниците от Прайваси Интернешънъл търсят начини за по-добра защита на гражданите. През януари организацията стартира своя изследователска програма за разработването на техника, охраняваща срещу камери: например заслепяващи лазери, микровълнови пушки или хакерски трикове.
Големият въпрос на бъдещето гласи: Къде свършва публичното и къде започва частното? Според Марк Ротенбърг, един от водещите американски експерти по защита на личната информация, дискусията на тази тема все още не е започнала в нито една държава по света. В Германия пък законодателят дори не е в състояние да уреди по недвусмислен начин видеонаблюдението с частни цели.

Александър Андреев







Големият въпрос на бъдещето гласи:
Къде свършва публичното и къде започва частното?