Попфолк наопаки

"Иване, Иване", пее звездата на естрадата Богдана Карадочева, "Иване, Иване", пее и звездата на попфолка Даниела Никифорова. Знаменателна успоредица: шансонът и чалгата се вдъхновяват единосъщно; еднаквости са реалиите, поглъщащи вниманието им. Значи обявеното и понякога невъздържано различие между тях не е чак дотам непримиримо: разпра повече персоналистична, отколкото същностна. Борба за територия, не на култури.
Пример за горното: тв "забавата" "Празник е!" на 1 януари 1999 година по Канал 1. Фолк-изпълнения на естрадни светила с автентични текстове и модернистични аранжименти - стратегия опака на попфолка, където народно-ориенталският ритъм се съчетава с текстове, обговарящи днешни битови проблеми. "Левовете в марки", например или "Тигре, тигре, имаш ли пари?". Неотдавнашното откровение на Емил Димитров, че той бил един от първите, запели фолк, също влиза в тази обърната с хастара навън "чалгаджийска" поредица. А възражението му срещу "вулгарните текстове" е още едно доказателство за паралелизма между българската естрада и съвременния фолк. Борбата за територия обаче не е безобидно противостояние. Защото въпросът опира не просто до пазарни успехи, а за това какъв облик да придобие съответният топос. Ако използваме политически фрази, дали да пътуваме към Европа или да се ориентираме към Босфора. Сиреч, ако и сблъсъкът да е между персони, той все пак е заради различие в предпочитаните цивилизационни модели: единият западен, капиталистически, либерален; другият балкански, натуралистичен, харизматичен. Шансон и Чалга. Но, колкото и да е чудно, тъкмо западничество прави естрадата елитарна, докато почвеничеството на фолка ни го представя демократичен; първата е яростна и тиранична, когато стане дума за него, вторият е любвеобвилен и имитиращ, когато стане дума за нея. Желанието на шансона е да удари чалгата на нейна територия и така да я лиши от основание и резерви. Ето защо и предаването "Празник е!" толкова държеше да подчертае народностния си произход, без в същото време да забравя, че не е пошло, че не е битово, че не е балканско. Изисканият интериор на гостолюбивия дом, кристалните чаши, порцелановите чинии, модерно обзаведената кухня - всичко това отстраняваше случването от всекидневието, за да го вкара в един друг, по-висш и по-аристократичен ред. Казването е: "Ние също сме от народа, но това не значи, че не знаем или не умеем да ги правим нещата". Питането обаче е колко души все пак са чули това казване, колко от тях не са изключили/превключили телевизора? Защото по-досадно от претенцията на скуката е единствено скуката на претенцията.

Митко Новков