Гранични аритмии

Проектът на Иван Мудов и Десислава Димова "2000/Без продължение...", показан в Центъра за съвременно изкуство АТА, разглежда въпроса за границите - физически, смислови, емоционални, морални. Използвана е обиграваната от медиите календарна дата на настъпващото ново хилядолетие като символ на промяна. Извън директните асоциации обаче зрителят е изправен пред ред проблеми, които в днешния ден се осъзнават като "гранични". Изложбата би могла да се раздели условно на две части: "тържествена" и "обикновена". В "тържествената" част влизат: бягащ електронен надпис, който патетично ни съобщава да не разчитаме на идващия век, а също и че се намираме в "своеобразен музей на очакването и неговия край"; три видеопрожекции, показващи хора пред затворени врати, като на едната е авторът, получаващ след 2000 секунди удар по челото от вратата/бъдеще; светеща реклама с примамливото и абстрактно "2000". Тази част обилно демонстрира възможностите за употреба на новите технологии във визуалните изкуства. Ако проектът беше останал в тези рамки, той щеше да се самоизяде с прекалената литературност и помпозност на посланието (особено ярки в обръщението на художниците към публиката, пропито с драматизъм и фрази от типа: "Бъдещето няма да се състои"). Точно в тази точка двамата автори са проявили изключителна прозорливост, добавяйки "обикновената" половинка на изложбата. Тя представлява здрава желязна тръба, която опасва цялата галерия и играе ролята на преграда. От една страна, физическата пречка допълва усещането за Бъдещето, което няма да се случи. От друга, като че ли самите художници искат да се разграничат както от прекалената емоционалност на темата, така и от примамливия океан от електронни и мултимедийни изразни средства, в който човек много лесно може да се удави. Тази проста желязна преграда (все пак не имитативно, а здраво вкопана в стените на галерията) се превръща в главното действащо лице на изложбата. Тя придава друг привкус не само на конкретния проект, но и на цялата художествена ситуация. Чрез тази преграда се обиграват различни двойки понятия, актуални напоследък за артистичната ни сцена: интелигентно - просташко, адекватно - неадекватно, иронично - самовлюбено, софистицирано - примитивно, технологично - смислово и т. н. Удоволствието идва и от факта, че човек спокойно може да мине под желязото и без да се усети, да прекрачи тънката граница. Този нюанс допълва впечатлението и му прибавя нови съдържателни пластове. Двете "части" на проекта "2000/Без продължение..." са обединени в хармонично единство, доколкото може да бъде хармоничен един художествен продукт в края на ХХ век. Може би именно тази аритмичност на отделните звена най-добре илюстрира настроенията на времето. И тъй като една изложба може да се състои от части, но трябва да се оценява като цяло, смятам, че работата на Ивайло Мудов и Десислава Димова е едно от най-приятните събития в изложбения календар напоследък.

Мария Василева