В края на миналата седмица на 91-годишна възраст почина известният германски публицист Себастиян Хафнер.
Роден като Раймунд Прецел през 1907 година в Берлин, писателят, публицист и историк Себастиян Хафнер следва право, защитава дисертация и постъпва на държавна служба, ала скоро изоставя плановете си да стане съдия, и се отдава на журналистиката. Редовен сътрудник на популярния във Ваймарската република всекидневник "Фосише цайтунг", Раймунд Прецел през 1938 година емигрира във Великобритания поради простата причина, че приятелката му е еврейка, нещо, което нюрнбергските закони за чистота на германската раса санкционират под термина "расов позор". За да не излага близките си в Германия на преследвания, Раймунд Прецел продължава публицистичната си дейност в Лондон под псевдонима Себастиян Хафнер. Псевдонимът му е реверанс към Бах и Моцарт, по-точно към симфонията му "Хафнер". Дългогодишен сътрудник на вестник "Обзървър", през 1954 година Хафнер се връща в Германия като германец с британски паспорт. Първоначално започва да сътрудничи на религиозни и консервативни вестници като "Крист унд Велт" и "Ди Велт". През 1963 година обаче под въздействието на аферата около Франц Йозеф Щраус и седмичника "Дер Шпигел", Хафнер прави ляв завой и започва да пише за вестници и седмичници от левия политически спектър. Въпреки това обаче като независим дух Хафнер не може да бъде причислен към никое политическо крило и движение в днешна Германия. И с последната си книга "От Бисмарк до Хитлер" от 1987 година Хафнер си остава един безкомпромисен политически аутсайдер.
Тази последна книга мнозина смятат за най-важната му публикация. В нея между другото Хафнер защитава становището, че и без Хитлер в Германия на 30-те години щеше да възникне някаква фюрерска тоталитарна държава, че и без Хитлер щеше да има втора световна война. Без Хитлер обаче вероятно нямаше да се състои геноцидът над евреите. Ала още с книгата си "Бележки за Хитлер" от 1978 година Хафнер остава ненадминат с острия си и безкомпромисен анализ, като преди всичко отваря нова и изненадваща перспектива за разбиране и преценка на епохата. Същото се отнася и до книгата му "Прусия без легенда" от 1979 година. С нея Хафнер предизвика радикална преоценка на естеството на пруската държава и на епохата на Фридрих Велики. Както твърди авторът, създаденият от Прусия през 1871 година Германски Райх още с основаването си носи зародиша на гибелта си, ала не защото бил пропрусашен от Берлин, а обратното, защото рационалната правова държавност, възникнала в Прусия, постепенно била прогерманчена. Да споменем накрая книгите му "Седемте смъртни гряха на Германския Райх" с визията на Хафнер за пламването на Първата световна война, както и "Предадената революция" с изненадващата за един консервативен мислител интерпретация на Ноемврийската революция в Германия през 1918 година. Хафнер действително бе твърде интелигентен и ерудиран по исторически въпроси, за да се идентифицира с което и да е политическо течение в Германия по време на студената война. Неведнъж сам той е изтъквал внезапните си антиопортюнистични политически обрати именно като достойнство на публициста. Хафнер защитаваше Конрад Аденауер, когато бе на мода критикуването му, и започна да демонтира ореола на Вили Бранд, когато бе в апогея на политическата си популярност.

Жерминал Чивиков