Накърмен с белоцветни вишни

За тази книга чух да се казва: "Четеш и ти се струва, че всичко почва наново". Явно се има предвид провокативната образност, странното съчетание на битова тривиалност и поетична чудатост, но в същото време фразата представлява опит да се назове усещането, че в тези стихове виждаш, изречен в необичайни форми, собствения си - всъщност калпав, живот. "Октомври" е лирически текст, какъвто рядко се среща в едно време, когато всеки бърза да отпечата - каквото и да е, както и да е, но непременно Книга! Той е цялостен, концептуално усетен, свързан по дух и единство на метафоричната употреба, затворен в себе си, малко негостоприемен, малко жаден да бъде почетен, малко ироничен, малко сериозен... Целият проект става възможен с рисунките на Кольо Карамфилов, които се вписват, всъщност - дописват лиричния замисъл. При Елин Рахнев виждаме един особен вид носталгичен модернизъм, който навява дебеляновски реминисценции. И не само дебеляновски. Тук е цялото начало на нашия век
: реплики по Яворов, реплики по Дебелянов, лилиевски пеперуди... Вместо гора - натрапливата присъственост на ягодови полета: садени, поливани, отглеждани в текста. (Някой ми беше казал: Не обичам тези ягодови поети...") Времето е разпънато по дължина, малките неща отекват като болезнено важни събития. Доминират срамът, притеснението, кроткият ужас на кроткото съществуване. И копнежът да се изприкажеш, да се изречеш, да изтечеш в думи. Този вид поетична чувствителност изглежда алтернативен на традиционния български "мъжки" модел. Тук липсва една от неговите най-характерни черти: чувство за собственост, за притежание на обекти. Даже думите, с които субектът изрича себе си, не са притежавани. И все пак именно думите са неговият свят извън света, отказ от събитие, ако не е събитие в думи. След това идва нагласата да си организираш "лични" събития около центъра на нещо дребно, малко за другите, незначително в голямата перспектва на общите представи за важност. Да подмениш местата на център и крайнина, крайнината да стане твоя крайност. Това е поглед отдолу нагоре (като дете) и отвътре навън (като старец). Само че без да стига изцяло "догоре", без да излиза изцяло "навън". Поглед, който остава по средата между себе си и другия, между себе си и себе си даже. Текст, който изпява своята средност и преживява битовото като събитие, който изживява света през детайлите на ежедневното. Неговото най-голямо събитие е липсата на събития. Себеомраза и себевлюбеност се докосват. Понякога отказът от въздействие може да бъде продиктуван от липсата на желание да въздействаш, обсебен от себе си. Но къде в цялата тази книга са другите, какво правят Другия, нашето време, социалните отношения, целият свят... Но кой свят?
"Останалият свят е нищо. Той не ми принадлежи."

Милена Кирова
__________________
Елин Рахнев. Октомври. Изд. Павлина Никофорова. С. 1998