Иван Стоянович (1930 - 1999)

Преди години, през 80-те, в киносредите тръгна слух за съществуването на сценарий с шокиращото заглавие "Смъртта на Иван Стоянович". Бил нещо като абсурдна комедия за интелектуалните среди. Беше ясно, че истинският Иван Стоянович, тогава главен редактор на сп. "Български филми" и в цветущо здраве, беше вдъхновил автора с прословутото си чувство за черен хумор. Минаха години и Съдбата, този неумолим постановчик, реши да реализира сценария. Но не в духа на черната гротеска, а в стила на реалната житейска трагедия.
Заминават си едно след друго големите имена в българската кинокритика. Преди две години, пак по това време, се простихме с непрежалимия Тодор Андрейков. Сега отдаваме последна почит на Иван Стоянович.
Не го познавах отблизо, но при малкото ни професионални срещи в сп. "Български филми" винаги ме е впечатлявало едно негово качество - непредсказуемото и оригинално чувство за хумор. И умението всяка ситуация, случка, художествен факт да се преобръщат, да се оглеждат от всички страни, като се бяга от патетиката и се търсят връзки с по-универсални категории. Незабравим ще остане и начинът му на общуване - афористичен, артистичен, някак тревожещ, каращ те да се самоанализираш и да се съизмерваш със съвестта си.
Иван Стоянович беше чистокръвен интелектуалец - най-вече кинокритик, но и театрал, журналист, редактор, сценарист и писател. Неговите около 1000 статии, 15-ина книги, 29 сценарии на документални и анимационни филми са част от нашата съвременна култура, огледало, в което се провиждат битието и нравствената драма на българския интелигент от времето на тоталитаризма. Като дългогодишен главен редактор на триезичното списание "Български филми" той направи изключително много за популяризирането на българското кино оттатък Драгоман.
Затова е и единственият българин, представен в илюстрования каталог на Британския филмов институт, посветен на 100-годишнината на киното.
Житейската и професионална съдба на Иван Стоянович също отразява меандрите, обратите и тревожното напрежение на интелектуално надарената личност, заставена от реалностите да изпълнява сложни и рисковани игри по ръба на бръснача, да надхитрява с артистична изобретателност мрачните дадености на една мъртва Система. Светъл път в отвъдния свят на истинското просветление!

Боряна Матеева