Аман от дилетанти и самозванци!

Тази година новогодишният музикален фестивал в Националния дворец на културата бе посветен на създателя му, диригента Емил Чакъров. По този случай организаторите на фестивала решили да издадат един компактдиск с най-доброто от четирите новогодишни концерти, които бяха дирижирани от големия диригент... Изданието е рекламно!!!
Взимаш в ръка компактдиска, естествено е да поискаш, преди още да си го отворил, да разбереш чие е изпълнението и какво ще слушаш. От лицето на кутията разбираш, че това е New Year Concert и че дискът е Not for Sale. На гърба концертът вече е придобил множествената си форма - със заглавие и с кантоване от двете страни. Изреждат се композициите, които ще се слушат. Отново виждаме,
че дискът е Not for Sale, но нито една буквичка не дава информация кой оркестър, кой диригент, какви солисти... Естествено си принуден да отвориш кутията. Става още по-интересно. В лявата страна виждаш снимка и над нея текст. Снимката показва (отляво надясно) Николай Гяуров, Емил Чакъров, Мирела Френи и Алексис Вайсенберг, но това не е съобщено никъде. А текстът е обръщение към гостите на новогодишния музикален фестивал от генералния директор на НДК - на английски език. В него се обяснява замисълът на плочата... Ако човек е по-зле със зрението, трудно би могъл да прочете за какво става дума. Но подписът на директора е добре и широко експониран (и той е на английски). Поглеждам надясно - върху диска този път с подходящ шрифт са написани имената на диригента и на оркестъра - фестивалния, както и че са включени новогодишните концерти от 1987, 1988, 1989 и 1990 година. Само тези бяха, повече нямаше!
Дотук с оформлението. А подредбата на пиесите? Имам чувството, че номерата им са вадени от баница с късмети
- за по-истинска празничност на изданието! И децата знаят, че при подобни програми, като не знаеш с какво друго да започнеш - можеш спокойно да започнеш с една увертюра. И че при наличието на оркестрови пиеси не се започва със солови, както е в дадения случай. Поставянето на Радецки марш пък някъде сред програмата ми говори, че този, който е правил подредбата, изглежда никога не е бил на новогодишните концерти, защото Радцки марш се свиреше винаги накрая - с участието и на солисти, и на публика. Всъщност снимката на компактдиска е точно от изпълнението на Радецки марш...
Това не са маловажни детайли. Какъвто е и изписването на имената на всички солисти. Да не говорим, че дуетът на двете котки от Росини изобщо не се дирижира от Чакъров - той се изпълнява от Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова в съпровод на Рашко Младенов на пиано. Да не мислите, че тази информация съм получила от компактдиска? Нищо подобно! Регтаймът на Джоплин също се свири с двама солисти: Минчо Минчев и Мила Георгиева - и този факт е пропуснат с аристократична небрежност. Както и името на Хора на Софийската опера. А пък имената на Йохан Щраус - баща и син, са изписани съответно с допълнението I и II. Че са били крале, били са, но не в буквалния смисъл, та да се отбелязват по този "оригинален" начин.
Идва ред да се прослуша дискът. Презаписът е сравнително стриктен, само малко боязливо е боравено с динамиките и с високите и ниските честоти. В много пиеси ръкоплясканията са "обрани" безобразно. Дори и така да е било в мастера, има начин да се оправят. Тук пък "екшънът" продължава с абсолютно несъответствие между времетраенето, описано в книжното тяло, и това, което излиза при прослушването на диска. За да съм съвсем коректна - от 19 "трака" само 4 са с точно времетраене. Някъде разликата между времетраенето и неговия опис е 2-3 минути. И това в дигитален запис и в дигитално издание, направено в 1999 г.!
Ако имаше нещо, което можеше да изкара диригента Емил Чакъров извън кожата му, беше точно така (не)свършената работа! Тогава той казваше: "Аман от дилетанти!"... Аз добавям: "и самозванци!"

Екатерина Дочева