Агресията на телефона

Не ми се искаше да пиша отново за "Неделя 150". Ама никак. Но: "Нямаше как. Беше истинска хала", оправдава ме поетът, че в крайна сметка пак ще ви занимавам с Лили Маринкова и нейните гости. В "Неделя 150" за пореден път стана скандал. Този път по-различен, по-интелектуален, по-интригуващ. И по-срамен дори. Спорната тема бе монархията в български, наднационален, исторически и метафизичен план. В ролите на двата непримирими вражески лагера бяха признатите университетски капацитети професор Никола Георгиев и доцент Калин Янакиев. Разговорът като че ли беше планиран да мине тихо, с фини иронични забележки, с елегантно пренебрежение към опонента. Все пак идеята бе да си проличи, че в студиото не са двама случайни политици, които разменят махленски обиди. Преподавателите трябваше да поспорят в ефир, да почувстват, че думите им добиват тежест в обществото; и да си отидат от ефира и от студиото по живо по здраво. Сценарий, чудесно съобразен с три важни точки. Първо, на финала на политическото радиопредаване изтощеният слушател има нужда от умна членоразделна реч. Второ, българските интелектуалци не се появяват често, но когато се появят, винаги става нещо интересно - или някой започва да им се кара, или те самите правят неочаквани и непредвидими завои. Не без значение е и третият момент - царят, независимо дали е от Мадрид или от приказките, също иска внимание. И все пак ако всички тези точки бяха изпълнени точно, нямаше да има нищо интересно. Радиото притежава една особена сила - да превръща обикновените изречения в бомби, които да избухват, ако някой се хване за думата. Самата техническа опосредственост усилва значимостта на изказаните мисли. Затова съвсем невинни позиции чрез радиото понякога се превръщат в крайни и твърди мнения. Диалогът в студиото на "Неделя 150" вървеше за едни коректно, а за други не. Нищо, че към мъжкия университетски дуел имаше пришито женско политическо присъствие (Ренета Инджова). Радиото притъпи неприязънта си към възвишеното пред интелектуалната сила на двамата опоненти. В този момент друго откритие на техническата мисъл - телефонът - развали цялата идилия. Университетският кадър Стефан Попов реши, че се налага да вземе становище. Но не по въпроса за монархията, а за да докаже, че не всички преподаватели имат отношение към добрия тон. Човекът демонстрира не друго, а неудоволствие от стила на спора и затова върна разговора към явно по-познатото му "хапане на врага". Нападнатият Никола Георгиев се опита да отмине атаката; ненужно подсиленият Калин Янакиев също. Раздвоеният между битностите си на политик и университетски преподавател Драгомир Драганов се притесни от лошия вкус - след като политик се впечатлява и засрамва от качеството на кавгата, нивото е ясно. Интелектуалците се оплетоха в собствената си невъзможност демократично да се изслушват - журналистите този път бяха по-демократичните. Най-тактична се оказа Лили Маринкова, давайки на всеки правото да се изложи колкото може. От една страна се радвам, че радиото все още го бива да създава такъв тип караници - без обвинения и заплахи, а спекулативно интелектуални. От друга страна ме е срам, че на умните и качествени хора в България малко им трябва, за да излязат от равновесие и да започнат да се държат като всичко останало, но не и като интелигенти.

Вяра Ангелова