Из филхармоничния
летопис

"Летопис" ли? Нима го има някъде? Нима е написана онази Книга, която най-старият ни, най-голям, национален, представителен, известен днес по света, водещ у нас и т. н., и т. н. симфоничен оркестър отдавна е заслужил? Може би за поколенията са съхранени всички документи, материали, снимки или спомени за важните моменти от неговата история? Та това всъщност е напълно обозрим период - в рамките на един човешки живот всичко е било достъпно близко за летописеца, десетки са били възможностите да се разговаря с все още живите свидетели, да се съберат почти ден по ден камъчетата-мигове и се сглоби в цялата й пълнота мозайката на тези пренаситени с творческа активност и ярки резултати седемдесет години.
Но за жалост, с присъщата за националния ни манталитет безгрижност към паметниците, с типичното безразсъдно пренебрегване на миналото, сме забравили да напишем навреме тази Книга. В архивите материалите са потънали - или загубени, или недосегаеми. С всеки изминал ден безвъзвратно губим по някой от преките участници в този жив, гъвкав, така бързо променлив във времето художествен организъм, какъвто е един оркестър. Необяснимо защо, в епохата на пределно активизираната документалистика, на заливащата ни мемоарна литература, се оказва съвсем нелесно да се докоснем до спомените на самите музиканти, да ги съхраним и осмислим като цяло. Дори и днешният живот на филхармонията в съвременното културно съзнание е свързан по-скоро с представата за отделни, мимолетно огласяни от медиите успехи на международни сцени, отколкото с една хроника на живота на оркестъра, действително пълна и точна като фактология, обективна като оценка...
Всъщност началото на такава една летопис е било поставено още тогава, в самото онова начало, което дава примери и модели на работа на толкова много нива.
През 1934 г. излиза "Сборник от статии, бележки и сведения относно дейността на Академическия симфоничен оркестър по случай неговата петгодишнина" под редакцията на един от основателите му, Стоян Г. Стоянов, кларинетист-солист, секретар и член на Управителния комитет на оркестъра, редактор на издаваното по-малко от година списание "А.С.О.". Книгата представлява открит, пълен отчет пред обществеността на работата на АСО във всички възможни аспекти. В състава от 65 души "28 души са оркестрови лектори, 5 души извънредни оркестранти, а останалите 32 души са ученици на Музикалната академия. От оркестровите лектори 22 души са завършили Музикалната академия, двама души в странство и останалите двама са солисти в оркестъра на Народната опера." Тук вече са цигуларите Борис Аргиров, Васил Стефанов, Васил Чернаев, Петър Христосков, виолистите Коста Киров, Стефан Сугарев, Стефан Магнев, челистите Ангел Борисов, Кирил Вапорджиев, флейтистът Янко Янков, както и Димитър Трубарев - контрабас, Ст. Г. Стоянов - кларинет, Първан Георгиев - валдхорна, Васил Коняров - обой, Патю Николов - тромпет, Антон Краутман - арфа, Иван Загорски - тимпани. В списъка на бившите членове на оркестъра (от 1929 до 1934) сред 87-те имена се открояват Атанас Маргаритов, Борис Янков, Борислав Иванов, Владимир Аврамов, Димитър Ненов, Димитър Обрешков, Иван Кукудов, Иван Пеев, Константин Старчев, Михаил Балкански, Марин Големинов, Стоян Сертев, Трендафил Миланов, Тодор Съмналиев, Филип Кутев. Освен постоянния диригент проф. Саша Попов оркестърът е бил дирижиран през тези пет години от Асен Найденов, Боян Икономов, Димитър Ненов, Панчо Владигеров и италианския диригент Фаусто Маняни. Сред солистите на оркестъра са пианистите Димитър Ненов, Лиляна Д. Христова, Панка Пелишек, Тамара Янкова, Михаил Лефтеров, Нейка Икономова, цигуларите Васил Чернаев, Недялка Симеонова, Петър Христосков, челистите Иван Цибулка, Кирил Вапорджиев, Константин Попов, певците Любен Мазаров, Събчо Събев, Ветка Баталова, както и гостуващите пианисти Марсел Чиампи, Алис Колдуел, Паул Виткенщайн, Цезаре Валабрега, цигуларят Анри Марто. Предложен е пълният списък на изсвирените на 73-те концерта 114 опуса от най-сериозния симфоничен и концертен репертоар. И редом с това -

Извадки
от Устава на Академическия симфоничен оркестър

1. Симфоничният оркестър при Държавната Музикална академия носи името Академически, защото по състав, програма и изпълнение има за цел да създаде всички музикално-педагогически условия, нужни за пълното оформяване на музикално-работоспособни и академически съвършени музиканти, които, събрани в симфоничен и камерен ансамбъл, да образуват музикална група, която да играе културна роля като музикален фактор в духовния живот на българското общество.
Цел
2.а. С. О. Има следните цели:
а) да поддържа от най-добрите ученици-инструменталисти в М. А. и специалисти извън нея един пълен симфоничен ансамбъл, за да разпространява истинската родна и чуждестранна симфоническа музика;
б) да образува камерни групи из средата на солистите от оркестъра, за да разпространява родната и чуждестранна камерна музика;
в) чрез своя репертоар и начин на изпълнение да създаде най-целесъобразните условия за педагогическа работа в инструменталния отдел на М. А.;
г) да задържи в своя състав като оркестрови лектори онези ученици-оркестранти, свършили М. А., които с отличен успех и поведение са следвали в оркестъра;
д) да съдействува за развитието и популяризирането на родната музика, като се даде възможност на българското общество да я чуе, оцени и обикне, за да окаже възможното въздействие за нейния напредък;
е) да оказва съдействие и на други симфонични оркестри в столицата и провинцията, като им заема репертоар и солисти поединично или на групи за определен концерт;
ж) да изпълнява камерна и симфонична музика и пред външния свят, като урежда концертни турнета извън границите на България;
и) да играе роля на акомпанятор в концертите на големите български и чуждестранни артисти, с което да задоволи академическото изискване за оркестров акомпанимент на соловата музика;
к) да подпомогне издигането на млади и надеждни солисти, като им даде участие в някой симфоничен концерт със солов номер или като им акомпанира в собствените им концерти;
л) да укаже съдействие на най-способния ученик от М. А., като му даде участие със солов номер в един от симфоничните концерти в края на учебната година.
Средства
3. А. С. О. се ползува от следните приходи:
а) определена сума в държавния бюджет;
б) помощи от Софийската окръжна постоянна комисия, Софийската община, обществени учреждения и частни лица;
в) приходи от симфонични камерни и акомпаниментни концерти, сказки, традиционен бал, концертни турнета и др.
4. За постигането на поставените цели А. С. О. има следните разходи:
а) месечно и годишно възнаграждение на оркестровите лектори и помощен административен персонал;
б) помощи за заболели или бедни оркестранти и премии на талантливи ученици и
в) други непредвидени разходи във връзка с дейността на оркестъра като: разходи по концертите, възнаграждение за концерт на лица, които не влизат в редовния състав на оркестъра, нужни обаче за изпълнението на дадена музикална пиеса, разходи по уреждане на концерти в провинцията, странство, канцеларски и др.
Управление
7. А. С. О. се управлява от 5-членен комитет, съставен от директора на ДМА, диригента на АСО и трима съветници (по един представител от всяка оркестрова група: струнна, дървена и медна) по предложение на диригента и назначение от директора, за срок от една година.

В първия Управителен комитет са участвували:
Димитър х. Георгиев, директор на М. А., Саша Попов, диригент на А. С. О., Стоян Г. Стоянов - секретар, Петър Миронов, Коста Киров и Първан Георгиев - членове съветници, Янко Янков - инспектор-библиотекар.
Сътворен в края на 1928 г., този устав не само не звучи анахронично в нито един свой пункт и след седем десетилетия, но се оказва стабилната, прозорлива програма - художествена и социална - с далечни перспективи, актуални и днес за всеки български оркестър.
В тази единствена книга за историята на филхармоничния оркестър са поместени открито пред обществеността и всички документи, отнасящи се до счетоводни и деловодни книги, инвентар, управление, направени финансови ревизии, субсидирането на А. С. О., статута на диригента и т. н. И редом с това - съхранените рецензии за първите 17 концерта на АСО.

След първия концерт на АСО на 4 март 1929 г.:
в. "Мир", бр. 8619 от 26.III.1929 г.
"Известният наш виолонист Саша Попов се яви пред софийската публика за втори път като оркестров диргент, като вземем предвид обстоятелството, че изпълнителите са още начинающи, а и самият диригент дебютира, трябва да приемем, че постигнатият успех поразява и може да се обясни само с многостранния талант на Саша Попов и с упорития труд на всички. Симфонията f moll на Чайковски бе изпълнена така, както може да се очаква от един школуван оркестър, под ръководството на вещ и опитен диригент."

F. Roux

След втория концерт - 4 април 1929 г.
в. "Знаме", брой 78 от 6.IV.1929 г.
"С втория си концерт Саша Попов прави вече сериозен опит да замести смело симфоничните концерти на току-що заминалия симфоничен диригент Масини."

След...
в. "Музикален живот", брой 1 от 9.XI.1930 г.
"В единадесетия концерт на оркестъра на Музикалната академия биде изпълнена "Нощната поема" на нашия компонист Хераклит Несторов... Изпълнението бе проведено с любов от оркестрантите и ръководено с въодушевление от Саша Попов."

Ив. Камбуров

в. "Слово", брой 2614 от 7.III.1931 г.
"А.С.О. с всеки свой концерт завладява все повече симпатията на публиката и се налага на съзнанието й като културно-музикален институт от първостепенно значение. Доказателство за това е препълнената зала при всяка нова продукция и горещите овации, с които слушателите се отплащат на оркестър и на диригент."

Дим. Шишманов

в. "Независимост", брой 2931 - 13.III.1931 г.
"От две години насам културният живот у нас се раздвижи и освежи от художествената дейност на Академическия симфоничен оркестър. Нека да зовем този оркестър с началните букви на неговото име (А.С.О.), които добиват вече широка популярност и за в бъдеще може би традиционност. Делото е сътворено вече. Здравите основи на българската филхармония - с постоянното й име Академически симфоничен оркестър - да бъде завинаги. Общият културен напредък на младата ни още страна ще доведе сигурно този оркестър до пълния разцвет. Сравнително късият период време, в който са получени досегашните положителни резултати, ни дава пълно основание да вярваме в успеха."

В. "Мир", брой 9274 от 11.VI.1931 г.
"Всеки концерт на Академическия оркестър е едно ново доказателство, че диригентът му Саша Попов има извънредно голям дял в изграждането на музикалната култура в България, която неоценима заслуга се дължи на неговите безспорни музикални дарби и железна енергия. Създаденият от него Академически оркестър на нивото, на което той днес се намира и с неговата досегашна дейност, е вече една истинска гордост за културна България."

Друга подобна юбилейна книга не следва. Опитът на Иван Загорски за издаване на периодично списание за музикална култура и критика поради липса на средства е кратък - от 8.Х.1934 до 1.VIII.1935. Самият АСО като институция съществува само шест години. Въпреки успеха на повече от 100-те изнесени концерти в страната, въпреки високата оценка на фигури като проф. Андрей Стоянов, проф. Иван Цибулка, композиторите Добри Христов, Петко Стайнов и подкрепата на цялата културна общественост, финансовите проблеми налагат търсене на други форми на неговото съществуване. От този преходен период - преди основаването на Царския военен симфоничен оркестър през 1936 г. - е запазен документ, узаконяващ кратко просъществувалата Държавна филхармония, показателен за осъзнаваната в държавен мащаб значимост на подобна културна институция. В Държавен вестник от 30 декември 1935 г., брой 295, стр. 4490, е публикуван

Указ 523

Ние Борис III, с Божията милост и народната воля цар на българите
По предложението на Нашия Председател на Министерския съвет и Министър на външните работи и за изповеданията, представено Нам с доклада му от 17 декември 1935 г., под - 2741.
Постановихме и постановяваме:
I. Да одобрим I-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 30 октомври 1935 г., протокол - 180, с което на основание чл. 47 от Конституцията се одобрява следната
Наредба-закон
за учредяване държавна филхармония при Народната опера
Чл. 1. При Народната опера се учредява държавна филхармония.
Целта на филхармонията е, чрез симфонически и други концерти, сказки върху музиката, издаване на музикално списание и др., да съдействува за повдигане на музикалната култура и за разработване на българското музикално творчество.
Чл. 2. Филхармонията се състои от редовни, спомагателни и почетни членове.
[...]
II. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Министър на народното просвещение.
На първообразния със собствената на Негово Величество ръка написано:
"Борис III"
Приподписал,
Председател на Министерския съвет и Министър на външните работи и на изповеданията:
Г. Кьосеиванов
Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегистриран под - 4411 на 23 декември 1935 г.
Пазител на държавния печат.
Министър на правосъдието: Д. Пешев
На първообразния указ със собствената на Негово Величество Царя ръка написано:
"Одобрено Борис III"

Анди Палиева