Изкуство на борда

Когато от "Култура" ми предложиха да "наблюдавам" изобразителното изкуство, идеята беше да се възстанови старата рубрика със сладостно заглавие "Косъмче от четка". Разбира се, както аз, така и всеки от моето поколение примира за това словесно изобретение, родено от Георги Лозанов и дало името на едноименната изложба на Клуба на (вечно) младия художник през април 1992 г. Измислено като название на изложба и съществувало дълго като вестникарска рубрика, "Косъмче от четка" много точно се отнася за "онова" време и за "онова" изкуство. Днес обаче вече никой не асоциира съвременното изкуство с четка за рисуване. Границите му многократно са се разширили, така както и художническият инструментариум. Затова предлагам новата рубрика "Изкуство на борда", която свързвам с поне три неща: а) "качване" на изкуството отново на борда, което конкретно може да се интерпретира с възкресяването на тази рубрика, а в по-общ смисъл да звучи като заклинание, което в някакъв прекрасен момент ще отприщи интереса на държавата към него; б) изкуство по време на валутен борд като заявка на собственото ми отношение към социокултурните процеси; в) изкуството на ки-борда (клавиатурата на компютъра), което намеква за новите му територии. Позволих си да се набъркам в редакционните работи и малко засегната от една теза на г-н Тасос Зембюлас от Австрия, който изнесе три лекции по въпросите на социологията на изкуството в Столичната библиотека. Той каза, че критиката днес въобще не съществува, тъй като е оплетена в бизнес схемата медиа - рекламодател и единствената й роля е да съветва купувачите при избора на творби. По ред очевидни причини ние не сме поставени в подобен шаблон и все още можем да си доставяме удоволствието да проявяваме малки своеволия. На втората лекция, озаглавена "Асиметрия на половете в изкуството", така и не отидох, но видях изложбата на Аделина Попнеделева "Безсмислени насаждения" в "Арт 36". Тя е от художничките, които възстановяват симетрията, като при това не се срамува да изтъква женското в женското изкуство.
През миналата седмица се откри изложбата на испанския художник Симеон Саиз Руиз в галерия "АТА". Темата, която го вълнува, е потъпкването на човешките права по време на войната в Босна и ролята на медиите. За целта с маслени бои върху платно той многократно увеличава документални снимки, които губят конкретността на изображението и наподобяват интегрални схеми. Действителността е завоалирана, тя едва се разчита зад медийната завеса. Това може да се привиди и по друг начин: възприятието на реалността от човека/твореца вече е дотолкова опосредствано от техниката, че неминуемо като резултат се получават изкривени образи. Чрез традиционни изразни средства Симеон Саиз Руиз дискутира проблеми, които надминават емоцията от "следата на четката" и посяват други "косъмчета" по пътя.
Въобще изминалата седмица се оказа много плодотворна откъм чужди посещения и глобални проблеми. Берлинската кураторка Бояна Пейдж избираше българските участници за изложбата "After the Wall", която ще се открие на 16 октомври т. г. в Мудерна Музеет в Стокхолм. Идеята на изложбата е да представи автори, които не са свързани с доминиращата тоталитарна идеология - нито като нейни апологети, нито като нейни отрицатели. Целта е да се улови образът на едно различно поколение, без да се прави опит да се конструира нова "другост". Усещането за променената ситуация в края на 90-те оправдава още веднъж желанието му за смяна на вестникарската рубрика.
Изкушавам се да завърша този първи материал по подобаващо тържествен начин - със звън от камбани от изложбата "Гласове" в галерия "Райко Алексиев". Идеята да "звънят глинени камбани като крехкия глас на всяко човешко същество" е посветена на 50-годишнината от Международната харта за правата на човека на ООН. Осъзнавам, че така цитираното звучи ужасно, но изложбата на 11-те автори е далеч по-приятна и заслужава внимание. Идете и вижте! И добре дошли на борда!

Мария Василева




















Изкуство на борда