В музея - по пещeмали*

Приключи конкурсът за преустройството на Централната минерална баня в София. Първа награда - арх. Станислав Константинов и колектив. Втора награда - арх. Владислав Николов и колектив. Трета награда - арх. Галя Пировска и колектив.
Банята става музей на София с балнеолечение - това е най-общо резултатът.
Преди година и половина Стефан Софиянски подметна злополучната идея банята да стане кметство. Тогава аргументите бяха, че въпросното превръщение е неизбежно, защото само за него могат да се намерят пари и да се ремонтира паметникът на културата.
Подхвърляйки идеята, господин кметът обясни, че очаква тя да бъде обсъдена в обществото.
В обществото тя не бе обсъдена.
След време (т.е. след размени на мнения между специалисти и между комисии, които би трябвало да минат за обществено обсъждане) се появи нова идея, превърната после в задание за конкурс - сградата да приюти Музея на София, съчетано с балнеолечебна дейност.
Обществото, свикнало вече с други чудатости (съчетаване на учебно и здравно заведение в Дианабад, например), не реагира.
Проведе се конкурс по заданието. Журито реши да препоръча след като се изпълни проектът - първа награда, да се изпълни и част от проекта - втора награда.
На което обществото пък въобще няма да обърне внимание. Нормално.
Не е нормално обаче да не се мисли мащабно. Т. е. по-наедро. Т. е. по-икономично.
Хвърляме огромни пари, за да изнесем НИМ от една сграда, понасилена да стане музей и в същото време насилваме да стане музей друга сграда.
Като че ли историята нам служи за засипване - преди години засипахме символа на правото с нея, сега пак с нея засипваме извора на града, създателя на града.
След време се запретваме да разрием засипаното. Не е случайно, че едно от мненията на изключително критичното към намерението на общината обсъждане на конкурса в Съюза на архитектите беше: възприемете проекта, който най-малко се намесва в сградата на банята. Та след време, когато трябва да й възвърнем функциите, това да стане с по-малко средства.
Българска пестеливост!

Христо Буцев


* Когато арх. Павел Попов научи за хрумването Централната баня да се превърне в седалище на Общината, възкликна: "Прекрасно! Общинарите ще ни приемат по пещeмали!" (Бел. а.)