Judex damnatur,
cum nocens absolvitur*


Опазил ме Господ да седна да защитавам българските журналисти! Прякото възхваляване на доказани престъпници - било приживе, било post mortem - от страна на най-многотиражните български вестници, дебелашкото отношение към почти всичко свято, арогантността в разпространението на очевидни лъжи не само не тревожи, но и явно се харесва на родното правосъдие. Харесва се, за жалост, и на голяма част от тези т. нар. "интелектуалци" - шепа хора (винаги едни и същи), които тъкмо посредством тази преса се представят за говорители на общественото мнение и се изказват по абсолютно всички проблеми, като се започне от неорганичната химия, та до формата на държавно управление и църковния въпрос, пренебрегвайки единствено своята конкретна специалност, в която, може би, имат някакви познания.
Та родното ни правосъдие - заето да освобождава Барона, Златистия или Роко, да оправдава Чомбе, Дилян Дорон или Тодор Славков - намери време да даде ухо единствено на коментарите, които го засягат лично. Разбирам го, г-н Главния прокурор, влизам му в положението! Лично съм засегнат и аз и тъкмо затова сядам да напиша тези няколко реда. Засегнат съм, защото има само няколко журналисти у нас, под всяка дума на които бих могъл да се подпиша, макар и невинаги да съм на същото становище. Единият от тях е Татяна Ваксберг. Подвеждайки я под отговорност, г-н Главният прокурор подвежда под отговорност изразител на моето мнение или на мнението на тази група хора, към които принадлежа и аз. Тъкмо затова бих искал да му съдействам в разширяването на кръга от подсъдими. Мисълта ми е, че се присъединявам към - вероятно - изказаното от журналистката от радио "Свободна Европа" становище, че той (а и други негови колеги) би могъл да бъде подведен под отговорност по чл. 288 от Наказателния кодекс, който гласи: "Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37 т. 6". За кумулативното наказание г-н Главният прокурор няма защо да се притеснява, защото не вярвам след февруари той някога отново да заема каквато и да било длъжност. И за да бъда пределно коректен към него, бих си позволил - като колега юрист - да му подскажа и още една elegantia iuris, която досега поради ignorantia или negligentia той още не е използвал. Става дума, дето г-н Главният прокурор би могъл да отвори и едно дело за набедяване по чл. 286 ал. 1 (не дай си Боже по ал. 2) от Наказателния кодекс във връзка с чл. 186 и чл. 187 т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Не вярвам да му е необходимо допълнително обяснение какво означава това.
Пиша тези редове и заради Татяна Ваксберг, и заради възможността да бъде изразявана позицията, която бих могъл да назова и своя. С това изобщо не искам да кажа, че съм за безконтролно писане и говорене по средствата за информация, с което да се унижава достойнството на когото и да било. Колкото и странно да е, но мисля, че тъкмо това предвидено наказателно преследване от общ характер за клевета води до безнаказаност за цялата тази помия, която залива бездруго не дотам извисеното ни общество. Мога да уверя господата, които са негови привърженици, дето журналист никога, запомнете, никога не ще бъде осъден и ефективно наказан по него - опазил ни Господ от това. Така обаче се заобикаля възможността да бъде търсена понякога далеч по-тежката имуществена отговорност от сега безотговорните и брутални издатели, които в крайна сметка формират политиката на изданието. Така, господине Главни прокуроре, докато Вие съдите Татяна Ваксберг, всякаквите пресгрупи, всякаквите видове денонощни и от различни цветове "Труд"-ове, а да не говорим за прелестните "Чук-чук"-ове, сексскандали и тям подобните ще формират и вкуса, и морала на обществото, като прощално плачат или възхваляват успехите на някой свят човек като Вашите приятели по чашка.
А колкото до съденето на Татяна Ваксберг и неи подобните, съветвам Ви да подведете под отговорност и Публий Сир, който е казал, че когато престъпникът е оправдан - осъден е съдията.

Иван Билярски




















* "Когато престъпникът бива оправдан,
осъден е съдията",
Публий Сир, "Сентенции"