Банката - идеалният колекционер

Интересуващите се от изобразително изкуство в продължение на последните 5-6 години имаха възможност да видят няколко големи художествени сбирки - тези на Първа частна банка, на Застрахователно дружество “България”, на Търговско дружество “Литекс” и на Министерството на външните работи. Благодарение на позитивното отношение на новото ръководство на банката в продължение на един месец колекцията на БНБ също ще е обществено достояние. И то след като няколко десетилетия е била непозната дори за специалистите. Това е ограничавало функционирането й като художествен факт, който същевременно е носител и на важна историческа информация. Изложбата е резултат на продължителна и отговорна научна работа по атрибуция, издирване на данни, съпоставки и изследване за автентичност от страна на работещи в Националната художествена галерия изкуствоведи и подготовка на творбите в нейните реставрационни ателиета.
Според това с каква мярка ще подходим към колекцията, в нея могат да се открият различни аспекти. Безспорно тя притежава изключително висока стойност, ако трябва да я изчисляваме в парични знаци. Но в случая не финансовата страна на въпроса ни занимава. Несравнимо по-важни са художествената и познавателната й стойност. Сухият език на статистиката ще покаже, че тази колекция се състои от над 150 маслени платна, акварели, пастели, темперни творби и графични отпечатъци, създадени в период от началото на века (най-ранното произведение - “Жетвари” на Христо Казанджиев, е от 1904 г.) до средата на 80-те години от над седемдесет български художници. Почти две трети от тях са подредени в залите на НХГ.
Картинната колекция на БНБ съдържа редица творби, които са достойни да фигурират в експозициите на всяка авторитетна художествена галерия. Застъпени са по-голямата част от майсторите на четката, изиграли най-важна роля и повлияли върху посоките на развитие на българската живопис. Представените произведения разкриват както работата на отделните автори, така и общото ниво, достигнато в нашето изобразително изкуство, главно за времето между двете световни войни. Най-многобройни са пейзажите, което е естествено явление, имайки предвид, че преобладаващата част от картините са купувани за украса на интериори на банковите салони или кабинети на висши чиновници. Сред тях се открояват “Сив ден в София” (1942) и “Пазар в Карлово” (1938) от Никола Танев, “Кратово - старият мост” (1942) на Иван Христов, “Морски пейзаж” (20-те г.) на Александър Мутафов, акварелите на Константин Щъркелов, “Река Осъм” (40-те г.) и “Скали-Карланово” (1931) или “Зимна приказка” (40-те г.) на Йордан Гешев. Вниманието привличат и работи на Владимир Димитров-Майстора, Давид Перец, Борис Денев, Васил Стоилов, Атанас Михов, Марио Жеков и Елисавета Консулова-Вазова. Сравнително малобройни, но с високи пластически достойнства са композициите с битова тематика, със сюжети, почерпани от народното поетично и песенно творчество или от градския живот - “Софийски пазар” (1905) на Антон Митов и “Пазар” (1942) от Цено Тодоров, “Жътва” (1945) на Димитър Гюдженов, “Вършитба” (1936) на Иван Иванов или “Петкан и Цена” (30-те-40-те г.) на Вера Лукова и “Вестникарче” (40-те г.) на Александър Жендов.
За подготвеното око на ценителите, а и за широката публика ще бъде интересно да се видят “Композиция” на Кирил Петров, “Почивка” и “Родопска къща” на Анастас Стайков, работите на Дечко Узунов, Димитър Казаков, Атанас Яранов и Найден Петков.
Наред с авторите, имащи своето значимо място в историята на българското изобразително изкуство, тук присъстват и редица художници от т. нар. втори ешелон, които и до днес твърде малко познаваме - Георги Рубев, Петър Дачев, Иван Тричков, Димитър Куманов, Константин Трингов и др. Останали по различни причини в сянката на времето, те сега ни се откриват с още една страна от своето творчество. Именно в по-големия обхват на една колекция, а не в непременно преследваната представителност на малко имена само с шедьоври, могат да се открият още положителни страни на притежаваното от банката. Нейните разширени граници отразяват с достатъчна яснота и художественото равнище, върху което с пълната си сила са се проектирали върховите постижения на водещите ни живописци, а това многократно увеличава познавателната й стойност. Въпреки известни пропуски - липсват например произведения от Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Иван Милев, Бенчо Обрешков, тя е достатъчно представителна извадка на изкуството ни за времето между двете войни и предимно за 30-те и 40-те години.
Както може би във всяка сбирка, така и тук съществуват и по-слабо защитени места - само една, макар и от най-високо качество пластика - “Спящото дете” (ок. 1916) на Андрей Николов, и твърде малко графични листи.
Постъпили в банката от общи художествени изложби или направо от ателиетата на художниците, тези картини са останали непознати за широката публика и дори за специалистите-историци на изкуството повече от 50 години. Издаването на пълния каталог на колекцията, подготвен от експерти от НХГ, е проява на отговорност и културен подход от страна на БНБ както за осмислянето и популяризирането на сбирката, така и към изследователите на този интересен период в българското изкуство. Той въвежда в научно обращение произведенията и дава повече материал и възможности за сравнения и анализ на автори и творби, за позоваване от страна на специалистите на отделно произведение или ключов проблем в творчеството на даден художник.
Изложбата поставя и редица въпроси, като един от основните е този за бъдещето на колекцията. От няколко години насам държавните художествени галерии практически не разполагат и с най-минимален бюджет за попълване на своите фондове с произведения на българските класици или за откупуване на работи от съвременни автори. Това е изключително тревожен факт, защото съвсем скоро ще се окаже, че в музейните сбирки липсват цели периоди от развитието на най-новото ни изкуство. Докато бъдат взети необходимите решения, за да се поправи настоящото критично положение, напълно реално е в закупуването на произведения да се включат и платежоспособни субекти като банките. Следователно естествен ход е да последва публичното обявяване на намерението да се разширява колекцията. Това ще позволи да се купуват картини не само от галеристи, но и от частни лица. Необходимо е, разбира се, предварително да се обмисли и реши въпросът с реда за установяване на тяхната художествена и историческа стойност, като се привлекат подготвени експерти, които да се произнасят и за финансовата оценка. Така БНБ ще има възможност да взема активно участие във формирането на все още напълно неустановения ни художествен пазар, който вече десета година не проявява признаци на подобряване. Намесата на авторитетни и лоялни купувачи, ползващи обосновани преценки на специалисти, е една от необходимите, и бих казал задължителни, мерки за регулиране на пазара. В противен случай ще продължава нелегалната търговия (или по-точно казано спекула) главно с картини на т. нар. стари майстори на крайно неразумни цени, ще се организират помпозни търгове от псевдоексперти и ще са в оборот работи, които далеч не са представителни за творчеството на отделните автори, но се купуват преди всичко заради автографа на художника. Ще се даде и шанс на онези собственици на стойностни във всяко отношение неща, които, притиснати от неблагоприятните икономически условия, решават да се разделят с тях, да получат подходящото заплащане. Така няма да са принудени да продават за дребни пари своите фамилни ценности. Това е и начин да бъдат спасявани определени произведения от “потъване” в частни колекции, от които е възможно никога повече да не се появят пред публика или специалисти. Може би най-после ще бъдат овладени апетитите на недобросъвестните търговци, чиито магазини само носят наименованието антиквариат. Те в никакъв случай не са мястото, в което можеш да влезеш и да се поровиш в разнообразни предмети и книги, а защо не и да откриеш своята находка. Бързо изгубили очарованието на подобен тип магазин, те се превърнаха в луксозни складове на скъпи и лъскави вещи, откъдето някои новопоявили се прослойки полагат усилия да си купуват престиж.
Предстоящото попълване на колекцията на БНБ трябва да се извършва прецизно и в непрекъснат контакт с професионалната критика, за да се избягнат недоразумения и закупуване на неща без достатъчна художествена стойност. Необходимо е тя да бъде разширена и със скулптурни и графични произведения, да се насочи вниманието към разнообразяване с творби на съвременното ни изкуство. Важен момент е осигуряването на възможности тези платна да бъдат показвани отново, а не да останат затворени до някой следващ юбилей в трезори, кабинети или в експозицията на банката, която предстои да се открие. С такова решение ще могат да бъдат ползвани за организиране на сборни изложби на българското изобразително изкуство, при издаване на каталози или изследователски трудове, проследяващи развитието на живописта у нас в периода след Първата световна война. Защото всички тези картини също са част от националния художествен фонд.
Надявам се, че имаме основания да разглеждаме тази експозиция като поредна стъпка в запознаването на културната ни общественост с моменти от развитието и някои от главните постижения на нашето изобразително изкуство, съхранявани в лични или държавни колекции. И че тя ще бъде последвана от още подобни изложби, например от сбирките на институции като Министерството на финансите, ТБ “Биохим” (бивша ТБ “Средец” АД) или на някои частни лица.

Николай Бошев
























Картини от художествената колекция на БНБ
- изложба в Националната художествена галерия