Краят на дигиталната революция беше обявен от нейния "идеолог" Никълъс Нигропонте. Това се случи в последния брой за миналата година на американското списание Wired. След шест години писане на месечни наблюдателски колонки Нигропонте обяви, че се оттегля от тази роля. През тези години неговите текстове в списанието (най-важните от тях читателите на в. "Култура" вече познават) успяваха да избегнат проповедническия тон и да бягат пред събитията и тенденциите. Впрочем, единствената революционна "идеология" на тези колонки винаги е била профилактиката на бъдещето. Движейки се често на ръба на утопията, тези текстове сочеха неизбежното - и дигиталната ера дойде!
В този брой публикуваме (с незначителни съкращения) последната колонка на Нигропонте. В следващия (пуста българска традиция!) ще публикуваме първата наша "дигитална" колонка.
К

Отвъд дигиналното

Понякога духът на епохата може да се определи просто с една дума. Вероятно си спомняте лаконичния (макар и загадъчен) съвет, даден на младия Бенджъмин Брадок, изигран от Дъстин Хофман през 1967 г., във филма "Абсолвентът": "Пластмасата." "Какво точно имате предвид?" - попита Бен. "Пластмасата има голямо бъдеще" - отговори г-н Макгуайър. "Помисли за това. Ще помислиш, нали?".
Сега сме точно в това бъдеще и, разбира се, пластмасата не е голяма работа. Дали дигиталното е обречено на същата баналност? Несъмнено. Неговата буквална форма, технологията, вече започва да се приема за даденост, а неговите конотации ще станат утрешния икономически и културен компост за нови идеи. Както въздухът и питейната вода, дигиталното ще бъде забелязвано само чрез липсата му, а не чрез наличието му.
Десетилетията напред ще бъдат период на овладяването на биотехнологията, майсторене на природа и реализиране на извънземното пътуване. ДНК-компютрите, микророботите и нанотехнологиите ще бъдат главните герои на технологичната сцена. Компютрите, такива, каквито ги познаваме днес: а) ще бъдат скучни, и б) ще изчезнат в неща, които са преди всичко (и най-вече) нещо друго - умни пирони; самопочистващи се фланелки; безшофьорни коли; лечебни кукли Барби; интелигентни ключалки, които пускат пощальона вътре и домашното куче навън, но не и още десет други кучета обратно. Компютрите ще бъдат нарастваща, но невидима част от всекидневния ни живот: ще живеем в тях, ще се обличаме в тях, ще ги ядем. Компютър на ден ще пази доктора далеч от мен.

В полите на бъдещето
Е, и какво? Знам: скокообразното нарастване на капацитета на честотната лента, на скоростта на процесорите, на мрежовите измерения, или пък смаляващият се размер на електромеханичните устройства, станаха наистина отегчителни. Този закон, формулиран от Гордън Мур през 1965 г., е брилянтен, ала сигурно ви е дотегнало от непрекъснатото му споменаване. Тетрабитовият достъп, пентахерцовите процесори, планетарните мрежи и дисковите устройства на главичката на топлийката ще бъдат... тях просто ще ги има. Приемете това - Дигиталната Революция свърши.
Да, сега ние сме в дигиталната ера, доколкото нашите култура, инфраструктура и икономика (в този ред) ни го позволяват. Същинските промени ще бъдат изненадващи и навсякъде - и в това, как живеем, и в това, как колективно се самоуправляваме на тази планета.
Вземете понятието "кола без коне". Заслепени от онова, което е било преди тях, изобретателите на автомобила не са могли да предвидят голямата промяна, която той ще направи в начина, по който работим и играем, по който строим и използваме градовете.
Ние страдаме от подобна слепота днес. Просто не можем да си представим свят, в който нашето чувство за идентичност и общност наистина съчетава реални и виртуални реалии. Знаем, че колкото по-високо се изкачваме, толкова по-малко е въздухът, ала не сме го опитали още - не сме стигнали дигиталния базов лагер дори.
Гледайки напред, виждам пет сили на промяната, родени от дигиталната ера, които ще засегнат планетата изоснови: 1) глобалните императиви, 2) полярностите на размера, 3) преосмисленото време, 4) егалитарната енергия и 5) безсмислената територия.

Да бъдеш глобален
Като човешки същества, ние сме склонни на подозрителност към онези, които не изглеждат като нас, не се обличат като нас или не се държат като нас. Защото непосредственото ни полезрение включва хора, които са повече или по-малко като нас. В бъдещето общностите, формирани от идеи, ще бъдат толкова силни, колкото и онези, формирани по силата на физическата близост. Децата няма да знаят значението на национализма.
Нациите, каквито ги познаваме днес, ще се разпаднат, понеже нито са достатъчно големи, за да бъдат глобални, нито са достатъчно малки, за да бъдат локални. Еволюционният живот на нацията-държава ще се окаже доста по-кратък от този на птеродактила. Местното самоуправление ще доминира. Обединената планета е сигурна, когато не е обединена.

Да бъдеш голям и малък
Всички дигитални неща стават по-големи и по-малки едновременно - повечето от нещата по средата пропадат. Ще видим израстването на големите корпорации, самолети, хотели и вестникарски вериги, паралелно с растежа на малките семейни компании, частни самолети, еднофамилни хотели и на новинарски бюлетини, написани за такива интереси, за които повечето от нас дори не знаят, че съществуват.
Единствената ценност на това да бъдеш голям, във всякакъв корпоративен смисъл, ще бъде възможността да се губят милиарди долари, преди да бъдат спечелени.

Да живееш в прайм-тайма
Всеки ще си определя "прайм-тайма". Ще живеем съвсем асинхронен живот, в много по-малка подчиненост един на друг. Всеки магазин, който не е отворен 24 часа, ще бъде неконкурентен. Идеята, че колективно се втурваме да гледаме телевизия в 20 ч. ще звучи като шега. Тя ще има смисъл само за спортните събития и за резултатите от избори - и то единствено защото хората правят залагания.
Истинският лукс в живота е да не си навивате будилника и да си стоите по пижама толкова дълго, колкото ви харесва. От това следва пълния ренесанс на селското живеене. В далечното бъдеще нуждата от градове ще изчезне.

Да бъдеш равен
Кастовата система е творение от света на атомите. Изглежда дори и кучетата знаят това в Мрежата.
Детството и старостта ще бъдат предефинирани. Децата ще станат по-активни участници в живота, учещи се чрез правене и преподаване; няма вече само да ги гледат, а ще ги и слушат. Пенсионирането ще изчезне като понятие, а продуктивният живот ще бъде увеличен по всички показатели, и най-важното - по собствените ви критерии. Ценността на вашите постижения и приноси ще се определеят от вас самите.

Да бъдеш нетериториален
Суверенитетът е от земята. Много убийства стават поради причини, които нямат смисъл в свят, където земевладелците ще бъдат по-малко важни от мрежоделците. Своите синори ще чертаем в киберпространството, а не в пясъка. Още днес принадлежността към дигиталната култура обединява хората по-силно отколкото териториалните спойки на географията - ако всички участници са наистина дигитални.
Запитайте се за основните неща, за водата, въздуха и огъня. Помните ли онази игра с въпросите? Започвате с подсказване дали онова, което сте си намислили, е животно, зеленчук или минерал. Добре. Не мисля за нито едно от тях. Мисля за 100111100010110001.

Никълъс Нигропонте
От английски Борислав Борисов