Калусте Гулбенкян е име на арменец, преселник в Португалия по време на Втората световна война. В новата си родина той прекарва последните 13 години от живота си и се вписва в бизнес-историята й като един от пионерите в областта на търговията с петрол. Когато през 1955 година отворили завещанието му, се оказало, че всичките средства - 60 милиона долара - са предназначени за подкрепата на проекти в областта на културата.
Днес "Калусте Гулбенкян" е име на фондация, известна по цял свят с навременната си намеса при опазването на паметниците на културата, които по един или друг начин са свързани с Португалия. В Мароко например е реставрирана португалска крепост, в Индия е създаден Португалски музей, в Бангладеш е възобновена сградата на португалска църква. Фондацията е изцяло частна и в собствената й страна е нещо като коректив на държавната политика в различни области - тя прави това, което държавата не успява или не иска да направи. В Лисабон "Калусте Гулбенкян" притежава собствена зала, която осъществява програми през целия сезон, подпомага един симфоничен оркестър, хор и балетна трупа. В областта на науката предпочитанията се свързани с биологията, финансира се дейността на различни институти, отпускат се стипендии за португалски студенти. Една от най-важните инициативи на фондацията е организирането на мрежа от пътуващи библиотеки, които от 1956 година насам обикалят цялата страна.
Всичко това научихме миналата седмица от д-р Жозе Бланко, който отговаря за международната дейност на фондацията и бе на посещение в България. Той заяви, че нашата страна е единствената в Европа, с която до сега не е имал лични контакти, въпреки че "Калусте Гулбенкян" подпомага български стипендианти. Засега е постигнал конкретни уговорки за сътрудничество с три издателства, които проявяват интерес към португалската литература. "Ние се отнасяме с внимание към всяко предложение. Но, разбира се, то би трябвало да изгражда мостове между Португалия и други страни."
Сега, 43 години слуд основаването си, "Калусте Гулбенкян" притежава капитал от 2,6 милиарда долара, бюджетът й за 1999 година е 100 млн. долара. Няма опасност финансовите извори на фондацията да пресъхнат поради непрекъснатите инвестиции в петролния бизнес в Абу Даби, Катар и Оман. И поради златното правило, което осемстотинте й служители следват неотклонно:"Никога не изразходвай повече, отколкото имаш!"

Елена Драгостинова