Към театралните ни критици

Разгръщам коледния брой на в. "Култура" (от 25. 12. 1998). Зачитам се в "Репликата от ложата" на Виолета Дечева. Приемам напълно констатацията й, че преобладаващата част в "масива" от театрална продукция е "безлична, еднообразна... скучна". Съгласен съм и с мнението й, че в края на годината обикновено могат да се изброят до десетинаа (бих казал дори по-малко!) представления "важни и представителни за тенденции и търсения в нашия театър". Питам се, обаче, какво направи нашата театрална критика, за да насочи поне истински обичащия театъра зрител точно към тези представления?! Може ли да ми се посочи името на театралния спектакъл, чиито високи достойнства са многократно изтъкнати в седмичници и ежедневници, които разполагат с "културна страница". Откъде и как да разбере зрителят, че непременно трябва да види определено представление. Виж, обратни примери могат да се посочат, но те постигат най-често обратния ефект - "щом чак толкова го плюят, значи трябва да го видим!". Та нали допреди десетина години точно целенасоченото отричане на не един театрален факт (а и не само театрален!) беше знак, че те "сигурно ще го спират!"
На 10 септември 1927 г. е първото представяне на "Майстори" от Рачо Стоянов в Народния театър. До края на годината излизат над 35 възторжени отзиви в най-реномираните за времето списания, ежедневници и седмичници. Някои от авторитетите пишат дори по два пъти: например Владимир Василев, Васил Пундев. Анна Каменова помества също две бележки, и то в една и съща рубрика на в."Свободна реч". Същото прави и Сирак Скитник във в."Слово". Независимо от бележките на Сирака, в "Слово" за "Майстори" пише и Димитър Шишманов. "Хиперион" също помества статии от двама автори: Иван Радославов и Мирослав Минев. При тази масирана възторженост съвсем естествено е софийската публика да пълни в продължение на 24 вечери салона на театъра (значителен брой за онова време!). Следващите премиери на театъра не постигат същия успех. И това е напълно обяснимо: за "Отвличането на сабинянките" излизат само 2 рецензии, а за "В ноктите на живота" - 5! Разбира се, пиесата на Рачо Стоянов и постановката на Масалитинов имат високи художествени достойнства. Не бива, обаче, да се подценява участието на критиката за привличане на публиката в театралната зала.
В наши дни дори зрителят театрал не може да се ориентира в сценичното многообразие по безкрайно пъстрите афиши на старите и новопоявяващи се трупи. Насока може да даде само обективната и аргументирана критика. Дано през новата година нейното внимание се центрира преди всичко около истинските събития, пък били те само две-три. Нека се пише за тях, и то многократно, в продължение на месеци, нека се внушава, дори натрапва тяхната значимост.
Преди години проф. Кръстьо Мирски беше казал: "Когато учех във Виенската театрална академия, най-авторитетният ни професор непрестанно повтаряше - "Отрицателна критика се пише лесно. Затова за добър критик може да се приеме само този, който се приучи да пише и аргументирани, и убедителни утвърждаващи критики!"

Петър Петров
актьор