Дебют на Георги Василев
със Софийската филхармония


Такъв концерт големите симфонични оркестри изнасят обикновено на първи януари в 12 часа.
Нашият голям симфоничен оркестър - Софийската филхармония под диригентството на своя шеф Емил Табаков - го изнесе на 14 януари (Васильовден по стар стил) в 19 часа: концерт от празнична популярна концертно-симфонична музика. Тук са допустими всякакви метафори, напомнящи сладостно поглъщане на вкусотии: каймакът на тортата, бадемите от козунака и пр. Възможно е и сравнението "програма от бисове". Във всеки случай предложеното бе удоволствие "от първата до последната нота", както се казва: увертюра "Карнавал" от Дворжак, сюита "Пер Гинт" от Григ, сюита "Гаяне" от Хачатурян, а насред тях - "Концерт Аранхуес" от Родриго за китара и оркестър със солист Георги Василев.
Името на този забележителен китарист (завършил през 1992 г. Женевската консерватория с първа награда) привлече като с магнит гилдията на китаристите, която, прибавена към обичайната запалена публика на Софийската филхармония, приведе зала "Света София" до състоянието "пръскане по шевовете". На поканата не устоях и аз - фен съм на това момче по най-баналния възможен начин: разтапяне, умиление, възхита. Причината е в невероятния контакт между Георги Василев и китарата. Неговият тон, колкото поетичен и нюансиран, толкова и някак лъчист, наситен с вътрешен интензитет, обсебва вниманието на слушащия по най-властен начин. Познавам неговата интерпретация на концерта "Аранхуес" още от албума "Георги Василев", издаден преди години от фирмата "Мега Мюзик" - лентата се разтегли от просвирването й пред моите студенти. Но удоволствието да го чуя сега на живо надмина всички досегашни впечатления от срещите ми с китариста по концерти и фестивали. Публиката в залата така си и замря в ням възторг по време на прочутата втора част на концерта, която Жоро заедно с партниращите му оркестранти, просто "изпя" с онази музикална непосредственост, която и днес е може би най-силното негово качество наред с феноменалната му техника.
Оркестровата част от програмата, съставена както вече казах, от евъргрийни на популярната музика за оркестър също имаше свои музикантски поанти. Изразиха ги превъплъщенията, например, на такива шедьоври на ярката музикална образност като "Песента на Солвейг (Григ) и "Танц със саби" (Хачатурян). Прочутите пиеси не бяха обаче изсвирени "като от само себе си", а родиха вдъхновеното изпълнение, което заслужават.

Розмари Стателова