Препоръките на Ландри

Прочитайки с любопитство материала, публикуван в брой 50 от 18 декември 1998 г. на в. "Култура" "Дебатът предстои...", мисля, че е необходимо известно уточнение, що се отнася до ироничното твърдение на авторския колектив, намерило място в позива: "...Знаете ли, че втората основна препоръка на европейския експертен екип - "да се фокусират усилията върху преоткриването на читалищата" - вероятно е изпълнена със ЗАКРИВАНЕТО на Нацио-налния център за читалища, библиотеки и любителско творчество?"
И понеже авторите твърдят, че "докладът на европейския експертен екип няма публичност и не е познат нито в политическите среди, нито сред професионалистите...", цитираме един от изводите на експертите, що се отнася до центровете. "...Връщането им в Министерството на културата през 1996 г., каквито и да са аргументите за това, е показателно за това, че цялостният процес на децентрализация, на който се основава българската културна политика, е застрашен."
В подобен дух е и твърдението на авторите, когато разсъждават за пазара на субсидиите, възроптавйки срещу монополиста, който държи ресурсите. "Такъв монополист е съответният Център към Министерството на културата, който разпределя субсидиите", уверено отбелязва авторският колектив.
След цитираните оценки на европейски и домашни специалисти - в случая културолози от СУ "Св. Климент Охридски", фриволното подмятане за погубения център излиза извън контекста на цялостната им искрена тревога за дебата по проблемите на националната културна политика. Защото закриването на гореспоменатия център наистина е крачка в посока на децентрализацията в културата. Въпросът за останалите "крачки" е тема за друг, сериозен и не толкова атрактивен разговор...
За информация на авторския колектив, припомняме, че след дългогодишно отлагане и съпротива от страна на много специалисти, Центърът бе узаконен с постановление на Министерския съвет + 212 от 9 ноември 1995 г. с численост на персонола "15 бройки". Тогава министър на културата бе проф. Георги Костов.
В началото на 1997 г дейността на Центъра бе прекратена. Тогава министър на културата бе г-н Емил Табаков.
Дали днес някой би се наел да твърди, че е необходим, а и е възможно да се издържа подобен управленски държавен мастодонт, който, отгоре на всичко имаше претенции и да ръководи едни самоуправляващи се организации, каквито са читалищата.
Така че наистина със закриването на Центъра е изпълнена една от препоръките на г-н Ландри.
Пак да повторим, че много преди г-н Ландри, наши водещи специалисти бяха против създаването на подобен център. Със закриването му по-скоро бе изпълнена тяхната препоръка!

Любен Русков