Алтернативното писане

Преди един век д-р Кръстев посреща появата на младия Кирил Христов със следните думи: "Един болен от живота поет, посред един народ от здрави - като трупи, като скелета хора! Феномен, достоен за удивлението на тълпата и за размишленията и анализа на критика." "Болестта" още тогава изглежда като алтернатива на опълченското здравомислие; болестта-лек срещу способността да се оцелява с цената на непромяната. Днес, в края на поредния век, потребността от алтернативно писане изглежда по-наболяла отвсякога в българската култура. Може би защото дори Кирил Христов не издържа Болестта, а кривна към нормална параноя. Истината е, че никак не сме далече от онова време, когато ни трябваха Геновеви, за да изплачем заедно многострадалната си еднаквост. "Опълченското" тегне като съдба върху българските писатели. Даже ако се четяха взаимно, нямаше толкова много да си приличат. Зад различните образи и сюжети, стилове и епохи, дискурсивни маниери и маниерност стоят непоклатимо здрави йерархичните конструкти на патриархалния разум. Еднакво по тип светоусещане, еднаква "мъжка" чувствителност, еднакви сексуални фантазии... Отвращение пред необяснимото, не-нормалното, "болестното", подземното... Все още се чудим пред чуждия начин на мислене: "Е, ами кога ще живеем?"
Върху подобен фон появата на един роман с лесбийска тематика звучи обещаващо. Напълно симптоматично алтернативното писане може да идва откъм жена. Освен това женската хомосексуалност винаги е била обект на ужас и отвращение в патриархалния свят. Готови сме да простим на младата дебютантка наивното сюжетиране, миметичния напън, схематизма в характерите и стиловите подскоци. Почти всичко - заради смелостта. Дотук обаче свършва добрата новина. Лошата идва оттам, че пак сме свидетели как се прави Литература. Алтернативното се оказва маскиран традиционализъм. Ако подменим името на жената - обект на тази "неудобна любов" - с име на мъж и съкратим декларативните разсъждения на тема "колко е страшно да се обича жена", няма как да усетим някаква разлика в чувствителността и вариациите на нейния израз. Това не е лесбийски роман, а роман, в който типични младежки фантазии и комплекси (липса на смисъл в живота, изоставеност, малоценност и самота) са прехвърлени в чуждо тематично пространство, без да изгубват старата си психична структура. Все пак - ако няма промяна, има поне желание за промяна. А това също е нещо, особено посред "един народ от здрави като трупи, като скелета хора".

Милена Кирова




















Думи с/у думи











Марина Пенчева.
Неудобна любов. Когато жена се влюби в жена.

Изд. Кибеа.
С. 1998